Pray for fuck #Wattys2016

Глава 5

Половин час по-късно седях на дълга дървена пейка заедно с Лу, наблюдавайки момичетата. Дъждът навън беше по-слаб и се надявах до края на вечерта да спре напълно. Плановете ми бяха днес да спя в удобното си меко легло, а не тук.

Изправих се и застанах до прозореца. Очите ми се разшириха, когато видях какво става пред сградата. На големия двор беше написано с огромни букви "Pray for fuck" и веднага разпознах фигурната, която дописваше последната буква. Усмихнах се, а Найл погледна нагоре. Сякаш знаеше къде сме, защото погледа му веднага застана върху моя. Вдигна палец нагоре, а аз се усмихнах. 

Върнах се обратно на мястото си. След броени секунди, музика оглуши цялото училище. Определено не беше обикновена за тази обстановка музика. Твърдата метъл музика пронизваше ушите на всички. Видях как учителката се кръсти заради думите в песента. Засмях се.

-Нашите спасители!-каза ми Лу и аз се засмях. Използвахме суматохата по коридорите и залата, за да излезем от сградата. Тичахме по последни етаж, когато чухме тихия глас на Агата. Спряхме на място, като за малко не паднахме на хлъзгави под.

-Боже, Господи, прости всички неприлични думи в тази сатанинска песен!-крещеше друга учителка, а аз едва се сдържах да не се засмея с глас. Изчакахме само да минат и отново се затичахме към изхода.

Едва минахме през охраната. Чувствах се като престъпник, но адреналина определено ми харесваше. Стигнахме големите порти, но имаше проблем - бяха заключих. Огледахме се притеснено. Чух силен звук от другата страна. Портите се отвориха малко и разпознах Хари под качулката му. 

-Слава Богу...-измърморих и побързахме да излезем. Хаз държеше огромни клещи, с които очевидно бе разбил ключалката.

-Слава на мен!-извика къдрокосия, а аз се засмях. Чувах как тичат зад мен. Щях да се пребия в тази рокля или, както се казваше. Обърнах се, за да видя, че нямаше никой от учителите навън, което беше добре. Явно си мислят, че никой не може да излезе. 

Влзох на задната седалка на джипа на Хари и той побърза да се разкара оттук. Веднага махнах това нещо от главата си и разтрих челото си. Сведох поглед към краката си и нещо хвана погледа. 

-БОЖЕ МОЙ!-Вдигнах с два пръста използвания презерватив.-Харолд!-извиках му, смеейки.-Малкият вече не девствен Хари!-смеех се с цяло гърло и виждах как се беше изчервил. Останалите момчета също се засмяха.Извърнах глава наляво и осъзнах, че Лу се преструва. Засякохме погледите си и видях, че очите му са насълзени. Мамка му, май увлечението му е по-голямо, отколкото предполагах.

-Е, коя беше, Стайлс?-попита Томо с престорено любопитство. Горко ѝ на момичето, усещах го.

-Новата приятелка на татко-измърмори. Какво по... Честно, разочаровах се от него. Гласовете в колата секнаха.-Защо млъкнахме?-попита ни.

-Приятелката на баща ти? Хари, онази, на която той планираше да предложи брак?-попита Найл. Ледът в семейството им беше много тънък, а сега Харолд направо скача отгоре. 

-Да, същата, с която и Зейн преспа. Знаете, че тя не е за баща ми!-зеленоочкото се ядоса. Отново погледнах Луи. Устната му беше прехапана, борейки се с усмивката си.

-Толкова е секси...-прошепна той. Бе толкова тихо, че даже помислих, че ми се е причуло. 

Разклатих глава.

-Закарайте ме вкъщи - казах им. - Надявам се да сте си научили урока - имах предвид по-скоро Зейн.

-Ноуп, утре сме в духовното училище. Ще посетим девическото. Учителите са го планирали. Идвате ли?-попита Малик, а аз останах с отворена врата. 

-Непоправими сте. Не ми се обаждайте, освен, ако нямате нужда от нищо-ядосах се. Излязох от колата и блъснах вратата. 

Насочих се към входната врата. Докато вървях по каменната пътечка чух как колата потегля. Бях страшно обиден. Обаждат ми се само, ако са загазили и имат нужда от помощ.

***

На следващия ден не им проговорих. Засякохме се веднъж в университета, те се опитаха да говорят с мен, но аз се цупех като тийнейджърка. Така им се пада. Да си научат урока. Няма вечно да ги спасявам. 

Цял ден чаках едно - срещата ми със сладураната от кафенето. Дано поне това ме разсее от ужасното ми ежедневие. 

Веднага щом звънеца оповести началото на обедната почивка, аз грабнах тетрадката в ръката си и забързах темпото си на ходене към кафенето. Докато на практика галопирах натам, мушнах записите в раницата на едното ми рамо. 

Щом стигнах, избутах силно вратата, влизайки с гръм и трясък. Даже не знам защо бях толкова развълнуван. Игнорирах любопитните погледи и се огледах. Погледа ми се спря на вече познато лице. Устата ми се отвори, когато Реджина помаха. Джина, момичето от касата и момичето от девическото училище. Как, по дяволите,  не я разпознах още вчера?!