Pray for fuck #Wattys2016

Глава 7

След неусетно изминалите няколко минути в смях, потелите лиги от устата на Найл, моето задавяне и на косъм разминалата се катастрофа, най-накрая паркирахме на известно разстояние от училището, за да не видят колата ни. Останалите вече трябва да ни чакат зад сградата.

Прокарах нервно длани по бедрата си, докато чаках Найл да вземе някаква раница от багажника. Пригладих сакото си, за да не седи разместено. Хоран ми обясни, че не носим нормалното облекло на поповете, понеже още не сме ги заслужили. Не изгарях и от желание, но както и да. Чувствам се по-добре в панталони, а не в онази отвратителна рокличка.

Щом русокоска заключи вратата, ми каза, че трябва да побързаме преди да са заключили вратите. Сложи раницата си и се затича. Последвах го и скоро изравнихме темпото си. Забави ни и смеха ни, когато той стъпи накриво.

-Побързайте! -извика ни Луи щом ни видя. Понеже краката ми бяха викнали с бързото тичане, се затрудних със спирането и за малко да падна по очи. Беше ред на Ни да ми се смее.

Успокоихме дишането си и влязохме през задния вход, който, очевидно, никой не използваше. Трябваше да идем в трапезарията при всички останали.

За щастие, не бяхме единствените закъснели. Смесихме се с десетте момчета и огледахме. Нямаше ги дългите маси, нямаше и столове. Вместо тях, средата на залата беше празна, а масите бяха прилепени за стените, отрупани със сладки и сокове. Това беше като бал, но с църковни песни и момчетата и момичетата нямаха право да се докосват.

-Лиам!-познат глас се чу зад мен. Обърнах се и видях Реджина.-Много бързо дойде-усмихна се и поздрави приятелите ми.

-Свърших по-рано дежурството - обясних ѝ. Момчетата погледнаха объркано, но аз им вдигнах вежди. Те схванаха, че лъжа, естествено.

-Знаеш ли, мога да потърся Лилма и да я доведа. Сигурно ще е хубаво да се видите след толкова време-това момиче има ли си друга работа, освен да затруднява живота ми на поп? Понечих да откажа, но тя се бе втурнала да търси братовчедка ми.

-Е, Лиам, тя отива да извика Лилма!-засмя се Хари.

-Млъкни, къдрокоско. Найл, дай ми раницата!-грабнах раницата от гърба му с робите вътре и се мушнах под масата, без никой да ме види. Надявам се.

Започнах да се преобличам, докато слушах смеха на приятелите си. Тези момчета си търсят белята. Ще видя Луи, като излязат резултатите за бременност на Шайлийн.

С триста зора успях да се преоблека. Излязох точно на време, когато Реджина идваше към нас и се оглеждаше. Аз ѝ помахах и потърсих помощ с очи, но момчетата се бяха изнесли.

-Странно, търсих те из цялата зала - сбърчи вежди.- Исках да те покажа на някой, но явно той си е тръгнал с приятелите си- тя изглеждаше разочарована.

-О, за Лиам ли говориш?-попитах с усмивка.-Ние се засякохме. Разбрахме се да излезем скоро. Той тръгна да те търси, за да не издирваш мен - Джина се засмя и кимна.- Е, аз трябва да отида до стаята си, за да говоря с Луиза- помахах и се насочих към изхода на залата. Джин остана сама и ми стана криво, че я лъжа, но по-добре, отколкото да ме опандизят.

Прекрачих отвън и веднага затворих вратата. Доколкото знам, всички са вътре, затова се заех да махам робата.

Б/А: Съжалявам за скучната и НАИСТИНА забавената глава, но знаете, че този месец са матурите и нямам никакво време и муза. Все пак се надявам са ви хареса и да изразите мнение