Отдръпнах се първи, веднага, след като видях Камерън да си сяда на мястото.
-Доста го харесваш, а?-попитах, подпирайки главата си на една страна с лявата си ръка.
Тя въздъхна и кимна положително.
-Да говорим за друго. Имаш ли сестри или братя?-зададе съвсем обичаен въпрос, но си личеше, че е другаде.
-Имам две сестри, но не поддържаме връзка. Ами ти?-отговорих и поех с усмивка студения чай от сервитьорката.
-Имам по-голяма сестра, която постоянно е бременна. Тя е на двадесет и пет и има четири деца, а сега е бременна с пето. Забременява всяка година-ококорих очи, докато тя се смееше леко. Аз също се засмях.
-Може да има нещо във въздуха около нея-опитах се да направя забавна шега.
-Само краката ѝ-аз също започнах да се смея и продължихме, докато не ни направиха забележа.
След около час, прекаран в ядене на китайска храна и задавяне с нея от смях, решихме да си тръгваме. Платих сметката и двамата се насочихме към изхода на заведението. Прекарах си страхотно. Може би, ако не беше сирената в училището и тези две момчето тук, щеше да е още по-добре.
Джина и аз продължихме да си говорим, докато вървим към колата. Изведнъж тя спря и прокара ръце по джобовете на дънките си.
-Забравих телефона си на масата!-съобщи преди да се затича обратно навътре. Тя има много силна връзка с телефона си, определено.
Изгубих я от поглед, но друг попадна в полезрението ми. Камерън. И определено идваше към мен. Заобиколих колата и се подпрях на пасажерската врата, усмихвайки се самодоволно. Скръстих ръце и изчаках да дойде. Беше сам. Приятелчетата му са го зарязали, колко тъжно.
-Значи ти си прочутият Камерън Далас-проговорих първи.
-Ти го каза-усмихна ми се момчето, може би по-малко от мен с пет години.-Искам да ти препоръчам нещо... както и да се казваш-о, колко сме били враждебни. Изненадвах се все повече колко са самоуверени тийнейджърите днес.-Стой далеч от Реджи-едва не се изсмях на ужасния прякор. Той нямаше ли въображение?
-Слушай, хлапе, обади се като ти пораснат топки-с тези думи се отблъснах от вратата и понечих да се обърна, когато той ме изблъска обратно, увивайки юмрук около ризата ми. Лошо ли е, че ми е забавно?
ESTÁS LEYENDO
Pray for fuck #Wattys2016
FanficДевическо училище. Когато чуете това, се сещате за всички онези кротки момичета, които ходят с черни наметала, с покрита коса, винаги изрядна външност, всеки ден четящи молитви. Там не бе по-различно. Докато един ден, група момчета нахлуват посред н...