Pray for fuck #Wattys2016

Глава 6

Обмислях варианта да се завъртя и да си тръгна преди да ме е забелязала, но вече твърде късно. Погледа ѝ се срещна с моя и тя ми помаха. Сега го загазих... Поех си дълбоко дъх и се насочих към масата, където Реджина беше седнала. 

-Здравей, как си?-попитах първо и се настаних на срещу нея. Лицето ѝ беше замислено. 

-Добре -отвърна все още, изучавайки ме.-Знаеш ли, много ми напомняш на някой...-прехапа долната си устна и наклони глава на една страна.-Случайно да имаш сестра близначка?-преглътнах. Мисли, Лиам!

-Не, имам две сестри, но изобщо не си приличаме. Обаче майка ми ми е разказвала, че имам братовчедка на моите години. Не я помня, но доколкото са ми казвали, доста си приличаме - измислих това на бързо. Тя кимна разбиращо.

-Да, извинявай за въпроса. Просто ми стана любопитно. Има момиче на име Лилма от моето училище и много си приличате. Чак е нереално...-засмя се.- Но сигурно преувеличавам!-а само се усмихнах. 

-Е, така и не научих името ти - направих се на ударен.

-Реджина Гриер. Мога ли да разбера и твоето?-признавам, усмивката ѝ беше ослепителна. 

-Ще ти се стори смешно - казах ѝ.- Лиам Пейн - смотлевих. Тя се засмя леко, заради иронията, както си мисли.

Продължихме с друга тема. Обстановката беше приятна - хора почти нямаше, тъй като си взимаха само кафе и излизаха. Единственото неприятно нещо беше слънцето, което печеше и в лицето на двама ни. Разпитах я в кое училище учи, въпреки, че знаех. А понеже съм един от най-тъпите хора на земята, казах, че аз уча в духовното училище, с което нейното има среща днес. Забих главата си в прозореца мислено, а след това  сложих във фритюрника, пържейки я със собствената си кръв. Пейн, ти си заслужаваш Оскар за тъпота. В началото тя се усъмни и каза, че е мислела, че уча тук. Отново излъгах и се "направих" на доброволец, като съм помагал на учителите тук. Или аз съм добър актьор, или тя, защото изглежда ми повярва.

-Е, ще се видим днес на събирането. Беше ми приятно, но трябва да се приготвям за тръгване - двамата станахме. Понечих да я прегърна за довиждане, но тя така и не видя този ми жест и се обърна, мятайки косата си в лицето ми. Защо момичетата винаги го правят?! Не могат ли да си я направят на кок като Хари? 

Излязох от закусвалнята-кафе и извадих телефона си. Ето че плана ми да се сърдя на компанията си няма да се получи. Зейн остана доволен, след като му казах в какво се забърках. Отговорът му беше - влияя я ти. А аз не бях доволен от това. 

-За твое нещастие, ние вече сме тук - въздъхнах неприятно изненадан.- Но ще пратим Найл да те вземе, той пътува насам. Ще обърне и ще е при теб след пет минути, чакай го пред входа - каза ми и аз затворих. В какво продължавам да се забърквам?

Седнах на ниската каменна ограда пред университета. Гледах краката си, мърдайки ги наляво-надясно, колкото да не скучая. 

След може би шест-седем минути, чух скърцане на гуми. Хоран обичаше да се появява шумно. Не чаках покана, а направо се качих в хамъра му. Поздравих и той отново тръгна. Бих си взел такъв джип, но щом се сетя колко скъпо ще ми излезе  - винаги се отказвам. Но пък за сметка на това, Найл е като такси, щом му се обадя и винаги ще дойде. 

Карахме с доста над позволената скорост, за да стигнем навреме. Бях се заел да се преобличам с униформата на духовното училище. 

-Лиам!-извика Хоран, а аз стреснато подскочих и удадрих главата си в тавана, докато обувах панталона. Слес секунди разбрах защо вика - чуваха се сирени зад нас. Мамка му!- Робата ти от вчера е на задната седалка, обличай я! -кога изобщо са я взели от дома ми?! Трябва да си поговоря с тях за личното пространство. 

-Какво си намислил, Блонди?-знаех, че не харесва този прякор, но бях на нокти. Какво ще кажем на полицаите? Бързаме, за да се преструваме на ученици и да спим с монахини? Не, определено това не е правдоподобно.

Облякох женската униформа. 

-Сложи си якето под униформата!- щом каза това, го погледнах невярващо.-Побързай, отбивам!- бързо сложих моето и неговото яке под "робата", заметнах лицето си с черния плат и сложих ръка на челото си.

Скоро полицаите паркираха зад нас. Един от тях дойде до прозореца на Найл и почука на него. Блондина отвори.

-Наясно ли сте, че карахте с превишена скорост?-попита. О, не, г-н Полицай, нямахме представа. Ама той да не мисли, че сме избягали от дом за бавно развиващи. Не и с тази кола.

-Толкова съжаляваме, г-н Полицай! Приятелката ми ражда! - той ме посочи, а аз закимах с глава, крещейки. 

-Скъпи, ще родя тук, ако не побързаме!- извиках от "болката, която бебето ми причиняваше". 

-Да, да, разбира се. Тръгвайте!-полицаят каза, а Ни му благодари. Как ли не се усъмни, че монахиня е бременна и то без брак? 

Веднага, след като затвори прозореца и тръгна отново с бърза скорост, се убедих, че вече сме достатъчно далеч от господата и махнах якетата. Изведнъж Найл започна да се смее с цяло гърло. Представяйки си как ли съм изглеждам отстрани, аз също се засмях. Това няма да се забрави. 

Видях, че сме близо до училището и отново се заех да се преобличам. 

Б/А: Е, надявам се тази глава да ви е разсмяла и харесала. Моля, изразете мнението си в коментарите. <3