Pray for fuck #Wattys2016

Глава 3

Щом стъпих на пода в стаята, се огледах. По стените имаше закачени парцали, на етажерките - препарати. Досетих се, че това е килер. Понечих да направя крачка, но нещо ме дръпна отново към прозореца. Погледнах зад себе си и видях, че черния плат се е закачил на пирон. Откачих се и внимателно отидох до вратата. Ослушах се, погледнах през ключалката.

Гробна тишина.

Беше мъртвешко тихо, плашещо и злокобно. Сякаш тук не беше свято училище, а гробище. Преглътнах и открехнах вратата. Подадох първи главата си, за да огледам. Нямаше никой, затова пристъпих отвън. Коридора беше малко осветен. 

Доколкото разбрах от момчетата, трябваше да тръгна наляво, след това завивам в първия коридор в дясно, вървя малко и виждам първите врати. Трябваше да се оглеждам за табела с името "Луиза", където трябва вече да е Луи. Това е неговото фалшиво име, с което се представил. Оказало се, че наистина има такова момиче тук и сега той е заточен тук, а нея я няма, поради причината, че "родителите ѝ са я взели".

Вървях около минута, но края на вратите не се виждаше. Когато вече бях започнал да се отчайвам, забелязах табела с името, което търся. Отдъхнах си и без да се замислям натиснах дръжката. 

Щом прекрачих прага, ми се искаше да не съм. Луи и момичето на леглото погледнаха към мен.

-Уцели момента, идиот!-ядосано ми каза Томлинсън и стана. Червенокосото момиче навлече за секунди униформата си. А аз се мъчих с нея половин час?-Нека това си остане между нас-усмихна се предизвикателно Лу към момичето, притискайки гърдите си в нейните. Тя кимна и излезе. Боже, не знаех, че монахините всъщност не са монахини. Вдигнах вежди.

-Май се наслаждаваш на престоя си тук?-попитах. 

-Бих останал тук до живот. Зейн беше прав за малките. Всичките се поддават толкова лесно-подсмихна се, а аз останах с отворена уста. 

-Тук си от отрицателно време и през колко мина?-ако някой ме погледнеше отстрани, сигурно приличах на майка му, но се очакваше да се опитва да се измъкне, а не да се зарибява с момичета.

-Не много, успокой се!

-Това изобщо не ме успокоява, да ти кажа!-озъбих му се.-Тази вечер трябва да останем тук. Утре сутринта, докато всички закусват, ние трябва да се измъкнем - разясних и се хвърлих на ъгловото легло във вдясно. Да се надяваме, че е не е тръшнал и тук тийнейджърските си хормони.

***

Забодох парче краставица на вилицата си и погледнах срещу мен към Луиза. Кимнах му и двамата тръгнахме да се изправяме. Беше идеалния момент - всички се бяха разговорили и никой нямаше да забележи. 

Още преди да сме успели да се обърнем към вратата, чухме силен тътен. В стола влязоха няколко учителки, очевидно с важно съобщение. 

-Млади госпожици!-извика най-старата, мисля, че името ѝ беше Агата.-Снощи в стаите е имало момче!-двете жени зад нея се прекръстиха. Огледах се и видях всички тийнейджърки да се подсмихваха. Луи не изглеждаше изненадан, по-скоро се забавляваше на ситуацията.-Чистачката намери ... презерватив!-последната дума я изговори с такова отвращение. Колежките ѝ отново се кръстиха, а момичетата се кикотеха.-Презервативът е бил спукан!-щом каза това ми се искаше да се изсмея в лицето на Томлинсън. Той изглеждаше стъписан. Сега младите момичета се кръстиха, а учителките се усмихваха почти незабележимо. Скрих лицето си с черния плат, за да се засмея. Така му се падаше. Сега остава и да е забременил някоя.

Б/А: Съжалявам за забавената глава, но наистина не можах да измисля нищо, изведнъж музата ми изчезна ;д Все пак се надявам тази глава да ви хареса и разсмее. Коментирайте с мнението си и гласувайте, ако ви е харесала! <3