Pray for fuck #Wattys2016

Глава 12

*Гледна точка на Реджина*

-Е, господине, за последен път Ви питаме, имате ли адвокат или да ви бъде нает държавен?-попита вече изнервеният полицай. Лиам изръмжа, скърцайки със зъби.

-А аз за последен път ще ви кажа, че не съм изнасилвал непълнолетната Реджина!-повиши тон. На мен не беше разрешено да говоря, тъй като никой не ни вярваше. Баща ми и майка ми бяха до нас, като гледаха унищожително, бяха разочаровани, че съм завела "такъв човек" у дома, а също, защото избягах от училището. 

Въртях нервно пръстена на безименния си пръст. Пръстенът, който родителите ми дадоха, с който им обещах да не си лягам с момче до сватбата. 

Полицаят и Лиам продължаваха да си викат, даже заплашиха новия ми приятел с арест за три дни. Кой изобщо го е натопил?!

-Достатъчно, полицай!-извиках, секвайки крясъците им.

-Реджина, седни си! - заповяда баща ми, а аз само го погледнах.Преглътнах, за да си дам кураж а това, което предстоеше. Хванах пръстена си и го махнах от пръста си, слагайки го пред родителите си.-Какво си мис-прекъснах го.

-Лиам не ме е изнасилвал. Аз преспах доброволно с него!-заявих. Не можех да го оставя да си отнесе наказание за нещо, което не е направил. 

Родителите ми бяха шокирани. Баща ми грабна дланта ми, дърпайки ме към изходна на поделението. 

-Защо изобщо ми изгубихте времето?!-чух полицая да вика отзад. Какъв задник!

Майка ми бе избухнала в сълзи, а Лиам вървеше тихо най-отзад.

Щом стигнахме до колата баща ми рязко спря и ме завъртя с лице към него. В очите му имаше разочарование и ярост. Лявата му ръка се вдигна, а скоро се свърза с бузата ми. Гледах невярващо. Баща ми ме удари? Бях в шок, когато видях отново да замахва, но беше спрян от Лиам. Гледаше го с увереност. Не се страхуваше от него.

-Що за баща ще удря дъщеря си? Не е ли против правилата на Господ? Вие не сте никакъв християнин!-засегна баща ми. Та той се смяташе за най-добрия приятел на Бог.

-Реджина, качвай се в колата и кажи на приятелчето си да внимава с думите си!-той се отдели и влезе в превозното средство, следван от майка ми. Погледнах за последно Лиам, прошепнах му "благодаря" и се качих. 

*Гледна точка на Лиам*

Вървях бавно към вкъщи. Колата ми остана пред кооперацията на Джи, а нямаше начин да се върна до там. Най-вероятно ще отида на сутринта, когато родителите ѝ ги няма. 

Докато вървях ѝ писах, за да се уверя, че е добре, но не ми отговаряше. Най-вероятно са взели телефона ѝ.  В момента исках да разбия физиономията на Камерън. Това момченце не осъзнаваше колко е сериозна шегата му. В опитите си да стигна до вкъщи, забелязах, че съм на позната улица. Улицата на бившата ми. Реших да се отбия, все пак останахме приятели, а и бяхме заедно три години. Виждах, че лампите светят, така че е будна.

Отидох бързо до вратата и огледах наоколо. Погледът ми се спря на малкия навес над вратата. Вдигнах ръката си и започна да я мърдам, за да намеря резервния ключ. Когато усетих метал го взех и отключих вратата. Чух познато щракване. Престъпих вътре и чух слаби звуци откъм всекидневната. 

Насочих се натам и открехнах вратата, чувайки звуците все по-ясно. Щом бях напълно пристъпил видях бившата, натискайки се някой. Те ме погледнаха.

-Oh, hell no (б/а: на английски звучи по-добре ;д)-казах под носа си щом видях момченцето, което ме вкара в тези проблеми.-Пак ли ти?!-бях ядосан. Той е като вредител, от който няма отърваване. 

-О, Лиам, как си, приятел? Хареса ли ти затворническата храна?-кръвта ми кипна. 

-Сериозно ли, Клаудиа? Хващаш се с момченца?-бившата ми кимна без срам. 

Извъртях очи и се завъртях, излизайки от къщата. Просто страхотно, днес няма как да стане по-хубаво.

Б/А: Съжалявам, че не съм качвала от две седмици, но сериозно зацепих ;д Ще се постарая да съм по-редовна ^-^ Реших да напиша и малко от гледна точка на Реджина. Коя гледна точка ви харесва повече и бихте предпочели да пиша или от двете? Също така, моля ви да погледнете историята на AleksMalik - different. Според мен заслужава повече четения <3