Животът на едно момиче

1 част

Беше зима. Коледната ваканция започна от вчера. Снегът все още валеше. Слънцето грееше и снежинките блещукаха. Чуваха се детските викове откъм парка. Както винаги се разхождах из улиците и се радвах на гледката. Тук-там спирах и снимах с фотоапарата си. Не съм от най–добрите, но ми доставя удоволствие колкото рисуването.
Сутринта не започна добре. Нашите отново се скараха. Този път обаче беше по-различно. Беше по-шумно и се чу чупене на чаша. След целия скандал баща ми излезе с трясък, а мама лежеше на килима, обляна в сълзи. Не им се бъркам, затова не я разпитвах. Помогнах й да стане, направих й успокояващ чай и я съпроводих до спалнята. Брат ми се събуди и ме попита какво става. Аз му казах, че пак са се карали тъй като вече е голям и няма смисъл да го лъжа. Той отиде да закусва, след като му казах да не безпокои мама. А аз излязох и сега сам навън, сама и замислена.
Дълго обикалях и след около час-два се прибрах. Мама беше излязла, счупената чаша липсваше от пода, а брат ми, Дани, играеше видео игри. Аз се качих в стаята си и прехвърлих снимките от камерата. След като ги принтирах, ги прибрах в една папка с надпис „Недовършени". Попринцип всяка снимка, която снимах, рисувах след това.
Беше към един. Направих на мен и брат ми по един сандвич и топъл шоколад. Той все още играеше, затова му наредих след като се наяде да почете или да излезе. Той просто кимна и продължи. Дани е на 14, висок почти колкото мен, със зелени очи и светлокестенява коса. А аз съм на 17, със много дълга светлокестенява почти руса права коса, със сини очи и се казвам Моника.
Отидох си в стаята и отворих лаптопа. Имах 3 нови съобщения. Едното беше от приятелката ми Криси, другото – от Тайлър, гаджето ми, а третото от Нейтън – също мой приятел. Криси е с дълга кестенява къдрава коса и светлокафеви очи, слаба е и е много атлетична. Живее на две преки от нас. Тайлър е с руса коса и уникални синьо-зелени очи. Има мускули и плочки, супер мил е и, да....перфектното гадже. А Ней има светло кестенява коса и сиви очи, но също е доста атлетичен и май си пада по Криси.
Криси ме е питала дали искам да излезем и разни други неща, тъй като се бяхме уговорили да отидем до мола. Аз й казах да идва след 15 минути. Облякох едно черно дънки и бяла блуза. Вдигнах косата си на кок и вързах една черна лента. Набързо обясних на брат ми, че излизам и дочух само едно „мхм". Криси беше пред нас с хубавия си черен Фиат. И аз имах кола, но беше в гаража, а не ми се търсеше ключа.
- Казвай сега какво е станало. – започна да любопитства тя.
- Нищо, пак се скараха. Започва да ми писва от всичката врява вкъщи.
- Знаеш, че винаги можеш да дойдеш у нас за няколко дни, Мон.
- Да, знам. Просто не искам да те намесвам. Може да ти докарам неприятности.
- Глупости. За теб винаги всичко, нали знаеш.
- Да.
И двете се засмяхме. В мола нямаше много хора. Решихме първо да разгледаме новите колекции в трите ни любими магазина – „Polis", „Kathrina" и „Bonse". Аз си купих един нов суитчър, нови кецове и две ленти – бяла и лилава, а Криси си взе риза, ботуши и 2 дънкита. След това обиколихме останалия мол и почти нищо не ни хареса. На връщане помолих Крис да спре пред супермаркета, за да изпълня списъка, даден ми от мама. Най-лошото беше, че опашката беше безкрайна.
Когато най-накрая се измъкнах, видях, че Крис я нямаше. Оставих нещата в колата и тръгнах да я потърся. Тя се оказа зад ъгъла с Ней. Той я беше прегърнал. Видя ме и ми се усмихна. По устните му прочетох едно „Мерси". Писахме си с него снощи и аз му казах да събере смелост и да предложи на Крис и явно го е направил. Бях супер щастлива за тях. По път за вкъщи казахме на Крис за плана и тя не беше много изненадана. Прибрах се към 7 и бях супер уморена. Тръшнах се върху леглото и заспах.