Животът на едно момиче

13 част

Оставих го да яде и се качих горе да потърся Тай. Той беше в банята, затова отидох в стаята и легнах на леглото. Известно време рових из Facebook, Twitter, Tumblr....много съм социална.😂 Тай влезе със филийки с шоколад, киви, сметана и топъл шоколад.
-По-добре ли си, беб?
-Мхм. Не бих ти отказала храна в леглото.😄😄
-А нещо друго би ли ми отказала? Пак се прави в легло.😜
-За това вече бих.
Засмяхме се. Тогава се събудиха и поспаланковците.
-А на нас закуска няма ли? - попита сънено Крис.
-Има има. Идвайте.
Закусихме и решихме да се разходим из парка. Обаче първо трябваше да се изчисти. След това се оправихме и излязохме. Обожавам разходките из парка, толкова са успокояващи. Но днес не започна много добре. Някакви момчета дърпаха дрехите на едно момиче, събаряха й нещата, а тя не можа нищо да направи. Тя заплака и аз хукнах към тях.
-Абе я се разкарайте от нея!
-Ти охраната ли си й ма, кифло?
-Не, аз съм й охраната и кво? - от някъде изскочи Тай.
Те се сбиха. Ней също се включи. Ние с Криси решихме да помогнем на момичето.
-Хей, добре ли си?
-Аз...така мисля...благодаря ви за помощта!
-Няма проблем. Тези идиоти направиха ли ти нещо? - попита Крис и й помогнахме да стане.
-Не, аз мисля че съм добре, наистина.
-Добре. А как се казваш?
-Анджи...Анджела.
-Аз съм Моника, а това е приятелката ми Криси.
-А онези момчета?
Те тамън бяха ги поступали и идваха насам.
-Този със руста коса е гаджето ми Тайлър, а до него е Ней...
-Моето гадже.☺️- каза Крис.
-Аха. Приятно ми е да се запознаем.
Тръгнахме заедно напред. Тай се изми на чешмичката.
-Много ли те боли?
-Не, тези боклуци си го заслужиха. А момичето добре ли е ?
-Да.
Анджи е от Канада. Тя е висока, слаба, с руса права коса и тъмно сини очи. Толкова е сладка! Дошла е тук преди няколко дена и дори се е записала да учи в нашето училище. Записла е с рисуване. Но проблемът беше, че си търси квартира или къща, където да живее. Родителите й са останали в Канада. За сега е отседнала при някаква старица, но все пак...
-Ако искаш може да останеш в нас, докато намериш къде да живееш? - предложи беб.
-О, не! Не мога, не стига, че заради мен се сбихте, ами и да ви се натрисам. Не не!
-О, стига! Няма да ни пречиш. Така ще си имаш и компания.
-Ами...добре. Но сте напълно сигурни, че няма да преча?
-На 200%! - засмях се аз.