Животът на едно момиче

40 част

2 дни по-късно.
Събудих се в прегръдките на Дил.
-Ставай,сънчоо!
-Мм? Добро утро и на теб.
Станахме, измихме се и слязохме в кухнята.
-Хайде, откога ви чакаме!
-Накъде така?
-Ще закусваме при Ричмън.
-Гофрети! Супер!
Взехме и Дани и тръгнахме. Седнахме, поръчахме, поговорихме си с чичо Ричмън. Щяха да ми липсват тези вкусни гофрети, както и той. Помня преди 2 години, когато се бях хванала на работа при него. Цяло лято бях сервитьорка, но не мога да се оплача. Той е страхотен човек, не веднъж съм казавала.
Прибрахме се и аз започнах да си оправям багажа. Изкарах 2 куфара и 2 раници и пак не бях сигурна дали ще ми стигнат. Трябваше да събера...ами всичко от стаята...почти. Защо ли? Заминавам с Дил в Маями. Ще живеем там двамката. Малко съм нервна и развълнувана и да. Да се върнем на багажа. След около 2 часа вече бях събрала всичко: 2 куфара, 2 раници и то големи и чантата ми. Дил беше взел под наем една по-голяма кола, а моята щяха да я докарат. Прегърнах мама.
-Не плачи, моля те! Ще се виждаме. Обещавам!
-Пази се, скъпа! Обичам те!
-И аз, мамо!
Дани подсмърчаше.
-О, стигаа! Няма, не искам да плачеш! Ние с теб всеки ден ще се чуваме, нали?
-Да, разбира се! Обичам те, сис! - той ме прегърна.
-А ти, младежо... - говореше на Дил. - ...пази я като очите си! Иначе... - показа как ще му пререже гърлото.
Обещавам! - каза Дил и се засмяхме.
И кой да се появи в последната секунда - Кат и Том. Казахме си чао, прегръдки, разчувствания. Те двамата с Том също щяха да заминават и щяха да живеят доста близо до Маями ( в Орландо ), но малко по-късно.
Всичко в този град щеше да ми липсва....училището, чичо Ричмън, приятелите, спомените, нашите...всичко! Бела! Трябваше да се сбогувам с нея.
Спряхме пред пътечката. Навлязох навътре в гората.
-Бела!
Тя тутакси дойде.
-Хей,здравей! Бела, аз заминавам...дойдох да те видя. Ти също можеш да си вървиш, вече нищо не те задържа тук.
Тя се приближи по-близо и аз я гушнах. Беше ми малко мъчно, че повече няма да я видя.
Аз тръгнах към колата, а тя напред. Обърна се за последно и почна да вие. Това беше нейното сбогом.
Потеглихме. По пътя пяхме, говорихме си...беше забавно. Не усетих кога мина времето. Къщата, в която щяхме да живеем, беше разположена на около 1-2 километра от плажа. Беше на 2 етажа, 1 спалня, кухня, хол, 2 бани, стая за гости и...детски стаи. Имаше си гараж. Точно пристигнахме и слязохме, когато 2 супер сладки бели пумеранчета😍😍, дотичаха при мен.
-Ооой, какви са сладкии!
-Бях казал на нашите да ги купят за теб. Запознай се с Рики и Тоби.
Прегърнах го.
Свалихме багажа, почнахме да подреждаме къщата и към вечерта бяхме готови...наполовина. Нямаше нищо в хладилника и отидохме на ресторант.
Техните живяха на около 2-3 къщи разстояние.
Докараха колата на следващия ден.

Лятото мина супер. Ходихме наляво-надясно, за половин годишнината ни заминахме за Париж. След това започнах да уча право, а Дил медицина.
3 години по-късно той ми предложи брак. Свадбата беше на плажа, Кат и Том бяха кумовете. На свадбата пък се запознахме с Мелиса и Камерън. И точно те след 1 година бяха кръстници на Майкъл - синът ни. Мечтата ми се сбъдна и 5 години по-късно се роди дъщеря ни Роуз.
Сега си живеем в къщата четиримата, щастливи сме. Както може би се досещате, аз работя като адвокатка, а Дил - лекар.
Това беше моята история. Надявам се да сте я харесали. Разбрахте през какво съм преминала. И все пак съм щастлива. Затова не се предавайте, каквото и да се случи. Дори светът ви да се срине.
КРАЙ!

Е, това е края на нашата история. Надявам се да ви е харесала. Благодаря на всички за коментарите, харесванията и за всичко общо взето. Много ми помогнахте. Lov u!💙💙