Животът на едно момиче

15 част

От името на Тай:

Бях на път към Мон.Звънях й около 5-6 пъти. Тя не ми вдигна. Когато стигнах, видях, че вратата е отворена. Какво ли не ми мина през главата. Затичах се към тях.
-Мон! Тук ли си?
Гробна тишина. Качих се в стаята й. Багажа и беше събран. Проверих за кутията. НЯМАШЕ Я!
"О, мамка му! Не Мон, защо?!"
Тръгнах да излизам, но на леглото и имаше писмо. Прочетох само началото и веднага хукнах към къщичката в гората. Бях сигурен, че ще иска да се самоубие.  Сърцето ми просто спря като я видях да лежи на пода. Кокаин. ЦЯЛОТО ШИБАНО ПАКЕТЧЕ!
-Господи! Не! Моника! Бебчо, не ме оставяй! Моля те съвземи се!
Звъннах на бърза помощ, но те едва ли щяха да знаят за това място. Трябваше да я изведа на улицата. Те пристигнаха след 6-7 минути. През цялото време държах ръката й и се молех да не е мъртва. Нямаше да го преживея. Пристигнахме и те я заведоха някъде. Не ме пуснаха. Останах отвън и се разплаках. Какво щях да правя?! Тя трябваше да се съвземе...просто трябваше. След дълго чакане, доктора излезе и аз се запътих към него.
-Какво стана, докторе? Жива ли е?
-Жива е! Но още една доза щеше да бъде смъртоносна. Ако това нещо се повтори отново тя...едва ли ще го преживее. Пазете я.
-Благодаря ви, докторе! Кога ще мога да я видя?
-Може би след 4-5 часа.
-Добре, благодаря!
Седнах. Така ми олекна, че е жива. Няма да допусна това повече. Ще направя всичко за нея.
"Не трябва да казвам на техните! Та те ще я убият! Господи, защо се стигна до тук"
Тъй като имах доста време реших да отида до нас да взема колата. След това паркирах до тях. Взех багажа и затворих вратите, прибрах плика, заключих и тръгнах към вкъщи. Качих багажа й горе, взех малко дрехи и други неща, които ще са й нужни, и тръгнах пак към болницата. Пред нея имаше автомат за кафе. Пуснах си едно двойно и се качих пред стаята й.
След около 4 часа ме пуснаха в стаята. Тя спеше. Гледах я и още не можех да повярвам, че го е направила. Изпих кафето си и отключих телефона си. Имах към 5 пропуснати от Крис и Ней. Трябваше да им кажа, затова писах и на двамата в коя болница съм и какво е станало. Те казаха, че моментално идват.
Тогава Мон се събуди.