Животът на едно момиче

2 част

Към 12:23 на обяд телефонът ми звънна и ме събуди. Беше Тай.
- Алоо? – казах полусънено.
- Хайде слизай! Чакам те от 20 мин.! Къде се бавиш?
- Какво? Защо ме чакаш?
- Нали ще ходим в гората, както обещах.
- Оо, да бях забравила. Ей сега слизам.
Набързо се измих, оправих се и излязох. Пред вратата стоеше Тайлър с един голям букет червени рози. Обожавах ги! Хвърлих се да го прегърна и го съборих в снега. Той ме целуна и ми се усмихна.
- Толкова си мил! Нямаше нужда.
- За теб винаги, бебчо.
- Хайде да ставаме, че измръзнах.
- Добре.
Оставих розите вкъщи и тръгнахме пеша по улицата.
- Сега ще ми кажеш ли къде е това място?
- Не, ще е по-добре да го видиш.
- Какво й е толкова специалното на една гора?
- Веднъж бях там, качена на моето дърво, рисувах. След това.... О не, няма да ти казвам. Просто трябва да я видиш.
- Нея?
- Мхм. Стига си питал!
Метнах му се на конче и той започна да бяга. Бяхме като малки деца. По едно време се откри пътеката, която води към гората. Тръгнахме по нея и след миг я зърнахме. Тя отново бе тръгнала да бяга. Колко ми е глупавичка! Видя ме и бързо се върна обратно. Тай изглеждаше като ударен от гръм. Той ме пусна и тръгна бавно напред. Бела побягна и влезе навътре в гората.
- Какво е това?
- Това е Бела. Намерих я преди 2 седмици, но не ти казах, защото мислех, че няма да мога да се справя с нея.
- Тя е прекрасна. Невероятно! Не знаех, че тук има такива.
Тай обожава животните и бях сигурна, че ще му хареса. Тръгнахме след Бела и стигнахме до хижата, където я бях прибрала. Тя бе дървена и не много голяма. Влязохме вътре и запалихме огън.