Животът на едно момиче

35 част

2ри ден
Събудих се към 9:15. Измих се и се облякох. Събудих другите. Те се оправиха и вече бяхме излезли.
-Забравих си телефона. Вие вървете.
Върнах се да го взема и тръгнах към ресторанта. По пътя се засякох с Нейтън. Мисля, че искаше да каже нещо, но така и не го направи.
Имаше огромна шведска маса. Просто нямаше как да избера само едно нещо. Накрая се спрях на яйца с бекон, една филийка, 2 мандарини и студен чай. Забелязах, че другите препълват чиниите си.
-Какво ще правим днеес? - попита Кат.
-Не знам. Плаж, разходка, купонче.
-Ами може. Хей Мон, моля те вземи един нож, че забравих.
-Добре.
Отидох да го взема и точно като се обръщах, се блъснах в Дария. Тя е най-известната от целия клас, има 2 "приятелки", баща и е супер богат и тя прави каквото си иска.
Зърнената й закуска разкраси дрехите й.
-Погледни какво направи, идиотке! Некадърница!
-Извинявай. - бях на косъм да прихна от смях.
-Смешно ли ти е?
-Хайде Дари, остави я. Да вървим. - каза лигаво една от подчинените й.
Седнах си и всички избухнахме в смях.
След закуска се качих в стаята. Сложихме си банския, взехме хавлии и тръгнахме към терасата. Прескочихме я и бяхме на плажа. Намерихме място и разпънахме хавлиите. Почти веднага влязохме. Пръскахме се, играхче на водна топка, боричкахме се. Беше много забавно. Кат щеше да се удави.😂 Излязохме и играхме на карти. Аз загубих 3 пъти и трябваше да ходя за сладолед. Взех 1 с ванилия, 1 с шоколад и 2 смесени. Някой застана от лявата ми страна. Криси.
-Хей!
-Здрасти. - казах леко хладно.
-Виж Мон, не искам да ми се сърдиш.
-Не мислиш ли, че е малко късно. А и не си ми толкова важна, че да ти се сърдя.
След тази реплика, тя остана като попарена, а аз си тръгнах. Дали не прекалих? Все пак някога бяхме като сестри.

От името на Криси:

Заболя ме ужасно много. Нищо ли не знача за нея? Всичките ни спомени, всеки път, когато съм била до нея, когато съм и споделяла. Заплаках и се върнах при другите.
-Криси? Какво стана? - попита Ней притеснено.
-Мони! Тя каза, че не знача нищо за нея!
-Остави я тази...
-Тайлър! Спри! Не е сега момента. - каза Ней и ме прегърна.
Искам да сме приятелки отново. А тя...тя ме е забравила.

От името на Мон:

Върнах се при хавлиите. Хапнахме сладолед, влязохме още веднъж и се прибрахме. Беше 12:02. Влязохме с Дил да се изкъпем. Или по скоро да се забавляваме. Не знам дали е възможно, но май наводнихме банята. След едночасовото плискане, се оправихме и беше време за обяд.
Госпожа Нелсън ни обяви, че в 14 часа ще има разходка в града. И естествено ние щяхме да отидем. Преоблякохме се, взехме пари и отидохме във фоайето. Събрахме се класа и тръгнахме пеша. За около 20 минути бяхме в центъра. Разделихме се. В 16 часа трябваше да сме на площада. Първо решихме с Кат да обиколим магазините. Нямаше нищо хубаво и точно щях да се отказвам, когато я видях. Дълга, от черно става тъмносиньо с камъчета горе. Пробвах и ми стоеше перфектно. Обаче струваше адски много и се наложи да се простя с нея. Тръгнахме напред.
-Ей сега идвам. - каза Дил.
Ние си продължихме разглеждането.

От името на Дил:

Видях как гледа онази рокля. Стоеше и повече от божествено. Щях да я изненадам.