Окей, знам как звучи първият им път да е в шеста глава, но предвид обстоятелствата и колко голям период от време ще обхваща книгата, трябва това да се случи по-рано. Съжалявам ако изглежда нелепо, нереално или радикално.
Казват, че момичето е като цвете с омайни цветове. Всеки цвят блести различно, но едно ги свързва. Непокътнатост. Моментът, в който всяко цвете губи своята невинност, е кадър от любов в Ада. Ако имаше начин да я запазим завинаги, със сигурност щяхме да се възползваме. Този момент е толкова мръсен, колкото и възвишен. Колкото демоничен, толкова и ангелски. Толкова сатанински, колкото Божий.
- Хари, спри - опитах се да кажа твърдо, но гласът ми се пречупи под въздействието и тежестта му, надвиснали над мен.
Той не реагира.
- Харолд - повиших тон. - Остави ме.
Усетих как едната му ръка се плъзга по гърба ми.
Нямах нищо на себе си.
Нямах абсолютно никакъв плат върху мен.
Нищо, с което да се прикрия.
- Бела - дъхът му, разбиващ се във врата ми, ме накара да настръхна.
- Харолд, ако направиш това... - не можах да довърша, заради пръстите му, плъзгащи се по клитора ми. Изпуснах неволен стон и притворих очи.
- Какво искаш да направя? - попита, шепнейки в ухото ми.
- Това - едва изрекох под въздействието на телата ни, долепени едно до друго. Бях прекалено афектирана от близостта му, че не знаех какво говоря.
Ръцете ми се наддигнаха и докоснаха гърба му, оставяйки следи от нокти. Моят се изви нагоре.
- Хари - изстенах.
Устните му докосваха съвсем леко врата ми. Ръцете му бяха хванали бедрата ми и ги разделяха.
- Ще направя всичко за теб, Белс - долових дрезгавия му говор. Харесва ми, когато казваше "Белс".
- Тогава - изстенах - направи го.
Пръстите ми докоснаха плата на боксерките му и започнаха да ги смъкват надолу.
- Презерватив? - попитах, щом ги бях свалила.
- Не се нуждая от такъв - каза. Ръцете му пуснаха бедрата ми и хванаха китките ми, дърпайки ги нагоре. Пръстите му се преплетоха с моите и двете ми ръце бяха приковани от двете страни на леглото.
YOU ARE READING
Добра жена
FanfictionАннабела Фокс е само на шестнадесет, когато от живота й остава единствено разрухата и болката. Изгубила родителите си поради "нещастен" инцидент, тя е принудена да живее при семейството на най-добрия приятел и бивш съдружник на баща си. Дилемата да...