Добра жена

34. Гордън

Беше първи март, началото на пролетта. Първия ден, през последните пет месеца, в който щях да напусна болницата. Едва не припаднах от екстаз, когато стъпих извън проклетата сграда. Когато пет месеца биваш парализиран в кома, мускулите ти атрофират. Сега ми е прекалено трудно да се движа по-активно.

На тази дата, синът ми щеше да бъде вече на бял свят.

Даяна, Шарлът, Ерик и Даниел
ме взеха от болницата и ме закараха до имението Стайлс. Настоявах и ги умолявах да се прибера в имението на нашите, но те стояха зад думата си, че няма да ме оставят и за миг сама. Гузни ли се чувстваха, съжаляваха ли ме? Вярно, че доведената майка на съпруга ми ме простреля и загубих бебето си, а след това обяви мъжа ми за убиец и го вкараха в психиатрия, да не забравяме, че медиите гъмжат от статии на тема "Дъщерята на починалия бизнесмен Дейвид Фокс направи опит за самоубийство и загуби детето, с което беше бременна" или "Необичайното самоубийство на петролния магнат Роджър Стайлс и защо синът му е в психиатрия". Единствените твърдения, с които съм съгласна, са "Бременната вдовица Стайлс - замислено убийство или объркал се план". Перфектната лъжа на сестрите Стайлс щеше да се разпадне. Завесата, с която забулиха грозната истина за оназа нощ, нямаше да крие още дълго кръвта по ръцете на някои хора. Щях да оневиня Хари и да разкрия какво всъщност направи онази змия. Но първо имаше да свърша толкова много неща.

Преоблякох се в една нова рокля, която някак си бе попаднала в гардероба ми, и прикрих следите от непрестанния ми плач и безсъние. Каквото и да става е изключително важно да скрия всичко от обществото, все пак оставам Аннабела Стайлс. Прибрах телефона си в чантата и за последно застанах пред така познатото огледало.

Хайде, Бела, бъди силна. Минаха две седмици откакто се събуди, вече е време да свършиш нещата, които трябва да бъдат свършени.

Излязох от стаята си и се запътих по стълбите надолу. Даяна настояваше да се преместя в друга спалня, защото тази щяла да ми навява много спомени за Хари и за детето, което изгубих. Но аз не смятах да бягам. Миналото се преборва, не се избягва. Точно това ще направя.

Тази вечер се навършваше месец от раждането на Стафа̀н и в имението Даяна организираше скромно тържество с най-приближените си. Тя искаше да го комбинира и с партито за завръщането ми в този дом след повече от пет месеца, макар че не беше кой знае колко за празнуване. Излязох незабелязано и се насочих към колата си. Карах я рядко, но точно сега се нуждаех от нея. Качих се вътре и запалих акумолатора. Знаех точно къде отивам - дома на Маделайн Фройд.