Добра жена

33. Загуба

Крясъците на Алекса още отекваха в съзнанието ми. Шепотът на Роджър, безпомощността в гласа му, червеното му лице, което започваше да лилавее поради недостига на въздух в старите му дробове. Червените очи на Хари, прозрачните сълзи, които се спускаха по кожата му, как крещеше като обезумял и как се обясняваше като направило беля дете. Лицето на Маделайн също. Всичко минаваше на вълни в съзнанието ми и не намирах силата да се спра на някое и да помисля върху него достатъчно, за да го разгадая. Виждах парчетата от пъзела сглобени пред мен, но не намирах смисъла и връзката им. Казваха ми истината право в лицето, но аз я отвърлях. Отказвах да повярвам и да приема случилото се. Беше твърде много за мен.

- Бела, харесват ли ти тези? - попита Хари, държейки порцелановите чаши в двете си ръце. Опитах се да преценя дали прасковеното или светло синьото би отивало повече на интериора, но стигнах до заключението, че не мога да реша дори с неговата помощ.

- Не знам, Хари. Старите бяха перфектни - измърморих тихо под носа си, но в притихналия магазин той ме чу със сигурност. Секунди след като думите бяха напуснали устата ми съжалих. Не исках да създадам скандал в центъра на Лондон и то по средата на магазин. Отношенията ни бяха добри, трябваше да го оценявам.

- Колко пъти трябва да се извиня за проклетите чаши, за да спреш да ми натякваш?!

- Ако не ги беше счупвал, щеше да е най-добре... - прошепнах ядосано, като взех единия комплект чаши от ръката му. Не го погледнах в очите повече, но той със сигурност ги беше извъртял поне десет пъти. С какво бях виновна?! Той беше човекът, който не можеше да си сдържа нервите и чупеше всичко наоколо. Едва обясних на Клара и Ребека какви бяха тези шумове от градината, а той си позволи да ми крещи и след това вътре в имението. Да бъда честна, това беше единственият ни скандал от както сме сгодени, да се надяваме и последният. Хари издържа едва шест месеца добро поведение и пак започна да си прави каквото иска. Ако нещо не му отърваше, крещеше, блъскаше, обиждаше и чупеше. Как дори можах да си помисля, че би се променил за мен?!

- Бела, стига - гласът му стана мек изведнъж и той остави комплекта настрани и хвана свободната ми ръка. - Не исках да кажа това, знаеш го, бейб - с тези думи му позволих да ме придърпа в прегръдка, докато главата ми се отпускаше срещу гърдите му. Винаги ставаше така, дори за най-дребните неща, за които спорехме.