Добра жена

12. Студ

Студът е само понятие.

Не съществува такова нещо като студ. Понятието има две страни - физическа и емоционална. Всъщност, практически е само втората. Студът ме сковаваше дотогава, докато го позволявах. Бях толкова студена, а всичко беше само в главата ми. Можех да го спра, но не исках.

Студът е само понятие.

Седях и се взирах в кичурите коса, паднали около лицето му. Изглеждаше страшно и може би съвсем малко, но у мен се породи страх. Доверена на инстинктите си за самосъхранение, поставих ръка на бузата си и можех да усетя червения цвят по пламтящата си кожа.

- Не смей да говориш така повече!

- Не можеш да ми казваш какво да правя и какво не!

Господи, не асимилирвах какви ги вършех. Знаех, че го ядосвам, но аз правя това през абсолютно цялото време.

Плашеше ме съвсем малко, много малко, защото мъже като него не могат да ти направят нищо. Освен да те наранят физически, което не ги правеше дори мъже. И този път нямаше дори да се държи по-добре, за да компенсира всичко, което ми е сторил.

Пазейки същата си позиция, той дишаше учестено. Ако това беше начинът му да се контролира, не му се получаваше особено. Около мен винаги си изпускаше нервите. Човек да го е страх да му каже нещо.

- Бела, качи се в стаята си преди да си ме ядосала повече.

- Има ли накъде повече?

Мислено съжалих, защото той пристъпи крачка към мен и за секунда приливът на адреналин скочи над скалата на нормалното.

- Има накъде, но не искаш да знаеш какво ще се случи.

- Ще ме удариш втори път ли?

Той издиша, а действията му ми се сториха на забавен кадър. Когато отстъпи назад, се почувствах в безопасност.

- Бела, бъди добро момиче и ме послушай.

- Не съм дресираното ти куче, съжалявам.

- Бела!

- Бела, какво?!

- По дяволите, качи се горе преди да направя нещо, за което ще съжалявам.