Добра жена

19. Предупреждение

Предупрежденията са ключови, но не винаги се вслушваме в тях. Може би, защото сме инати, заблудени или влюбени.

Тринадесет месеца по-късно

Суматохата в къщата на родителите ми беше огромна. Всеки тичаше наоколо, носейки всевъзможни неща. От саксии, до бонбони и цветя, имаше разни панделки в една кошница пред мен, в която щях да се спъна. Сватбената ми агентка крещеше и заповядваше, а ако нещо не й харесаше, Бог да му е на помощ на този, който го е донесъл. Клара прехвърча покрай мен с някакъв свещник, който държеше сякаш щеше да наръгва някого.

- Клара - скарах й се, хвърляйки неодобрителен поглед. - Казах ти да си почиваш. Опасно е за бебето.

- Но то е само в четвъртия месец. Нищо ми няма, Бела. Ти?! Ти какво правиш тук? Веднага се качвай горе!

Въздъхнах отегчено и се затромавих по стълбите. В стаята ми сигурно Хелен откачаше, че ме няма и нахокваше фризьора, гримьора и стилиста, че са ме изпуснали. А аз просто исках да проверя как вървят нещата долу. Имах право, нали?! Все пак аз бях булката.

Последната година беше най-хубавият период в живота ми. Хари... Хари беше просто перфектен годеник, сигурна съм, че щеше да бъде и перфектен съпруг. Той ме обичаше, аз го обичах. Бяхме лудо влюбени. Не се карахме, той не ме нараняваше по никакъв начин. Винаги се стараеше да ми прави подаръци и комплименти. Беше романтичен, макар че често закъсняваше много от работата си. Толкова много искаше да се оженим, че не издържа и ден след осемнадесетия ми рожден ден преди да започне да планира сватбата. Това определено щеше да е събитието на година. Цялата сватба беше огромна и имаше толкова много гости, че не съм сигурна дали имението и дворът ще ги поберат. Църковната церемония се изключи по желание на Хари, така че всичко щеше да стане в дома ми. Идваха хора от всички краища на света, за да присъстват на деня, в който аз и Харолд щяхме да станем семейство.
Имаше и хора, които бяха против това от самото начало. Като Гордън Уелингтон и Ребека. Тя така и не ни даде благословията си. Приказките й, как щом веднъж Хари ме бил наранил, щял да го направи й втори път, не спираха. Роджър беше най-щастлив, че единственият му син се жени. Направо ликуваше и обеща да поеме всички разходи по сватбата. Само роклята ми, за която Алекса ме замъкна чак до Париж, струваше цяло състояние. Беше важен ден, разбирах, но защо за един ден в годината трябваше да се пръскат толкова пари? Качих се в стаята си, в която израснах, и всички наети разкрасители започнаха да ме оправят. Това беше прекалено. Всичко беше изпипано до всеки детайл, всичко беше изкусорено. Сватбата сигурно бе милиони. Ако само родителите ми можеха да го видят. Толкова много щяха да се радват за мен. За жалост, нямах живи роднини, които да присъстват.