Добра жена

14. Извинение

Извинения няма. Човекът не е създаден, за да дава извинения, да ги приема. Унижение ли е да се извиниш на някого, който не заслужава, или е гордост, че си успял да го направиш? Не съм сигурна дали бях унижена или горда, но знаех, че това бе последното искрено извинение, което щях да дам. Не. Отново беше фалшиво, защото исках само да го запазя. Никой не се извинява искрено, може би съжаляваш, но не се извиняваш. В извинението няма нищо искрено.

Всеки един момент и всяка една секунда, минута ми се струваше напълно идентична с онзи ден. Денят, в който разбрах, че родителите ми са починали.
Онази вечер, когато Клара и Доминик ме закараха в болницата. Когато останах в психиатрията  за цели шест дена. Ужасът. Страхът. Шокът. Всичко се повтаряше по напълно същия начин. Луната беше кротка, даже вятърът бе замълчал. И нямаше никого наоколо, само аз и това, което се случваше.

Какво можех да си помисля?

Дали той беше мъртъв?

Дали ме беше оставил?

Телефонът му нарочно ли беше тук?

Какво се случваше?

До едно определено време се чуваше гласът на мъжа от телефона, след като го изпуснах на земята. После спря и имах чувството, че и шумът от телевизора бе спрял. Всичко бе толкова тихо по плашещия начин.

Идваше ми да седна на студения теракот, да се свия на кълбо и да забравя за това, което този човек ми каза. Дори не се замислих дали е истина. Исках да не знам това, защото ако него го нямаше, не знам как бих преживяла това. Дали щях да го преживея въобще?

Трябваше да разбера как е той.

Дали е жив или не.

Треперещите ми ръце сграбчиха телефона, който още светеше. И беше отключен. Започнах да търся в указателя познато име. Трябваше да има тези на персонала в старата ми къща, но имената им ги нямаше. Видях познат номер.

Бенджамин.

Познавах Бен. Най-добрият приятел на Хари.

Набрах го и долепих устройството до ухото си. Чуваше се само звука на бибипкане и гласовата му поща се включваше. Затворих и го набрах наново. Устните ми започнаха да се намокрят от кръвта заради прехапванията ми. Гласова поща. Направих същото отново, вече съвсем отчаяна.