Добра жена

17. Причина

Нищо не се случва без причина.

В моментите, когато виждаш светлината в края на тунела и си на път да я сграбчиш, нещо друго сграбчва теб. То те кара да паднеш,  да се върнеш в тъмнината, където само мисълта да достигнеш къса светило е невъзможна. Пак си в началото. И знаеш, че всичко това ще продължава, ще се върти в един непрестанен цикъл, който ти няма да можеш да спреш и с всичките си усилия. Най-лошото е да не знаеш кога да спреш и да повтаряш грешките си.

Всичко се случва с причина.

Нещата вървяха чудесно и по-добре не съм си представяла, че можеха да бъдат. Дотогава не се бях замисляла защо бе така. Имаше ли някаква причина всичко да потръгне от най-лошия път в правилния? И двамата искахме да се променим и да променим връзката си. Затова се случваше всичко. Защото го искахме и бяхме готови да подтиснем егоизма, гордостта и да загърбим грешките. Аз бях готова да простя и го направих само от любов. Отговорих си.

Три дена минаха откакто временно живеехме в дома ми в центъра на Лондон. Забавлявахме се, отдавахме се на нежни удоволствия, както правеше всяка двойка. Докосванията и ласките бяха меки и бях пределно сигурна, че е защото сме осъзнали, че връзка не се гради на омраза, а на любов. Чиста, нежна любов. Меденият ни месец мина по-бързо отколкото очаквах. Дните бяха забързани и прекалено често не осъзнавах часовете, които минаваха като минути. Във Венър не беше така, защото бях сама и ограничена. Тук имах възможността да общувам, да споделям с другите хора. Макар и да бе персоналът, те бяха като второ семейство за мен. Ребека си беше същата. Студена и с неодобрителен поглед, както я познавам от години. За разлика от нея Клара беше по-склонна да приеме, че обичах Хари. И с радост слушаше някои по-пикантни детайли. Когато валеше, седяхме вкъщи и лежахме в леглото, говорейки си, а когато слънцето изгрееше, отивахме на разходки или в градината ни. Беше перфектно.

На четвъртия ден валеше като из ведро. Останахме вкъщи предиобед и правехме курабийки. Или доколкото можехме да направим, след като половината смес беше по мен, другата по него. Все пак Клара и Хелен ги довършиха и приготвиха обяда. Бяха спагети Болонезе.
След това седяхме в библиотеката на баща ми и рецитирахме 151 Шекспирова сонета, преминахме към Ада на Данте и щяхме да продължим до Петрарка и Сертантес, може би щяхме да стигнем до Ибсен или Спенсър, дори Молиер, но Хелен влезе и каза, че някакъв човек търси Хари по телефона. Взех някаква случайна книга до мен, която се оказа Антигона, и се зачетох в старите страници. След десет минути най-късно Хари влезе отново и на лицето му стоеше половинчата усмивка.