Step Lovers

Знам, че го искаш.

Тя стоеше, гледаше ме в очите и мълчеше. Тази тишина ме убиваше, затова реших да я прекратя.

- Един от нас поне трябва да каже нещо.

- Давай.

- Давай какво?

- Направи го. Целуни ме. Знам, че го искаш.

- Но, ти си ми сестра. Няма как да те целуна... А и не искам.

- Тоби, знаеш, че не сме истински брат и сестра.- каза Катрин, продължавайки да ме гледа в очите. Накрая не се сдържаш и я целунах.

Усетих как изтрепери, когато внезапно го направих. Разбрах, че й харесваше.

В следващия момент усетих как започнах да събличам дрехите й. Тя правеше същото.

- Тобиии!Тобииии! Ставайй!

Отворих очите си и видях майка ми.

Боже какви неща сънувам. И то с най- омразния човек на света.

Хора, запознайте се с Катрин Невил. Момичето, което мразя най- много. Момичето, което мята най-добрия ми приятел по върбата. Ходят от 3 месеца и са "най- щастливата" двойка. Или поне според Майк.

И да, трябва да стигна и до частта, в която ще ви кажа как станахме "брат и сестра".

Вчера се прибрах късно от училище и бях изморен. Исках да поспя или да подремя, докато вечерята стане.

Легнах на леглото си и затворих очи. Мислих си как тъпата Катрин мамеше най-добрия ми приятел и за това колко ме дразни и колко искам някой ден някой камион да я прегази. Марк е щастлив с нея, но аз не мисля, че на нея й пука. Много е изкуствена. Прекалено изкуствена. Незнам въобще дали тя и Том са брат и сестра, защото Том Невил е голям пич. Страхотно хлапе. Винаги усмихнат и щастлив. И най- важното: не е искуствен като сестра си.

Майка ми изкара от мислите ми, като почука на вратата на стаята ми.

- Идваамм...- казах аз сънено.

- Хайде, и без това имам да ти казвам нещо доста важно.- какво ли ще ми казва, дано не е нещо за татко.

След 5 минути слязох долу и седнах на масата. Мама беше приготвила лазаня... Оо, колко обичам лязаня.

- И така... Тоби, трябва да ти кажа нещо.- каза мама и въздиша. Какво толкова трябва да ми каже, че е толкова притеснена.