Тъмна магия

Пролог

Хората не са единствените същества на земята. Има и много други като - вампири, вещици, феи, шейпшифтъри, демони и всички останали същества, за които може да се сетиш. Винаги е било трудно да се скриеш от хората, да скриеш това, което си... Но още по трудно е да се скриеш от всички същества.

Когато бях малка, майка и татко бяха убити и за да ме предпазят от враговете им, ме дадоха на друго семейство. Новото ми семейство се състоеше от хора. Не знаеха нищо за моят свят. Трябваше непрестанно да крия способностите ми. Не ми беше приятно да мамя толкова добри хора. Един ден реших, че не искам да бъда убита от себеподобните си както се случи с мама и татко и че не искам да излагам на опасност приемните ми родители. Започнах да се страхувам и да бягам от себе си. Смятах, че така е най-добре за всички. Едно обикновенно момиче водещо нормален живот. Момиче имащо нормални момичешки притеснения. Дали изглеждам добре? Дали най-готиното момче в училище ще ме забележи? Дали да не почна диета? Нормални, несвръхестествени притеснения. Макар че както като малка дори и сега не се нуждая от диета.

За мое щастие съм родена с хубаво тяло, но никога не съм се смятала за красива - кафява коса дълга до кръстта, на клечки, която ако не се реши постоянно се сплъстява, кафяви очи с много къси и незабележими мигли, лице - обло с пухкави блузи. За разлика от някой момичета в моя клас, аз не бях много атрактивна. Те усещаха, че съм различна, но за моя радост, никой не ми обръщаше особено внимание. Всичко вървеше добре.

Семейството ми ме приемаше като една от тях. Имах добри оценки в училище. Нямах много врагове. Никой от създанията не ме притесняваше. Бях доволна от този нормален и скучен живот. И тъкмо, когато си мислех, че животът ми е супер и няма как нещо да ме изненада, съдбата се намеси.

Извинявам се, ако има грешки и главите няма да бъдат толкова къси! Надявам се да ви хареса :)