Тъмна магия

Глава 6

Беше ми топло, уютно и приятно. Не искам да се събудя. Не искам да се връщам в реалността. Тук няма болка, няма страх, няма тъга. Не, не ме будете! Започнах да се боря, но беше безнадеждно. Чух охкане. Отворих рязко очи, при което ми причерня. Когато отново ми се проясни, пред погледа ми, видях Чернокоско да държи носа си.

- Имаш доста силен юмрук за толкова малко и слабо момиче.-потърка пак носа си и продължи.- Човече това боли. Винаги ли правиш така, когато някой те буди?

- Ооо! Съжалявам! Не исках.- до мен някой се изсмя.

Реджар още ме притискаше в прегръдките си и наблюдаваше сцената с забавление. Като усетих, че си имаме публика се засрамих. Не бях свикнала някой да ме гледа как спя, а още по-малко как се прегръщам с момче в леглото. Всички момчета бяха тук и ме гледаха ухилени. Накрая не се сдържах и се завих през глава, което ги накара да се засмеят още по-силно. След малко се сетих, че бяха свидетели и на случката в залата по рано. Мисля, че по-червена от това не мога да стана.

Погледнах към Реджар. Нахалникът му с нахалник и той се смееше с тях. Започнах гневно да се опитвам да се измъкна от завивките и да се отдалеча от него. Ритнах го няколко пъти докато ми позволи да се измъкна. Когато се изправих, огледах всички пронизващо. Те шеговито отстъпиха назад, сякаш наистина ги бях изплашила, но всички знаеха, че това не е вярно. Кафявокоско се приближи към мен и леко ми се поклони. Взе ми ръката и я целуна по кокалчетата.

- Аз съм Салу. Съкратено от Салън.- представи ми се той.

Обърна се към другите и с ръка ги посочи един по един.

- Този красив Блонди е Картер, а до него са братята Лукрен и Сорс.-при всяко представяне те пристъпваха напред и ми се покланяха.

Лукрен- червенокосия вече не изглеждаше толкова бездушен. Даже бих казала, че ми се виждаше някак самотен. Огледах ги и се учудих защо ми се покланяха?

-Какво беше толкова важно, че да ни будите!?-обади се Реджар.

-Шефе, имаме малък проблем.- каза Салу тихо.

При тези думи Красавеца рязко стана и бързо си навлече дрехите. Обърна се към мен, когато стигна до вратата и ми заповяда:

- Стой тук. Като се върна ще те разведа наоколо и може да пояздим.

- До тогава какво да правя?