Тъмна магия

Глава 4

- Греша! Нима ми казваш, че не съм ги познавала?!- викнах възмутено аз.

-После ще говорим. Вече ни откриха. Трябва да те заведа на безопасно място. Нали няма да се бориш като последния път?-погледна ме сериозно.

-Няма. Но после искам отговори!-настоях аз.

-Обещал съм ти и ще си получиш отговорите, но сега безопасността ти ми е приоритет.

Реджар стана и ме издърпа за ръката. Тръгнахме покрай високата сграда, която не можех да видя в тъмнината. Стигнахме до нещо като гараж. Той застана отстрани на вратата и натисна някакво скрито в стената копче. Гаража се отвори и пред нас се показа едно хубаво Ауди А7. Ама той сериозно ли? Откъде толкова пари. Показа ми да се качвам. Красота! Колата беше цялата в черна кожена тапицерия. Когато спрях да зяпам, вече бяхме потеглили. Тишината ме отчая и накрая просто заспах.

Когато се събудих, вече бяхме извън града в някаква гора. Всичко беше цветно. Беше светло. Явно се е съмнало. Пред нас се показа един замък. Къде ли сме? И защо тук има замък? Скоро спряхме пред гигантските порти на замъка. Беше си автентичен, стар, но запазен. Беше поне на 700-800 години. Решетките се отвориха. И тогава осъзнах, че това е много по-голямо от колкото изглеждаше. Портите бяха просто за защита. Отвътре имаше още декари гора. Личеше си по това, че ни отне поне още 1 час, за да стигнем до замъка. И през тази част от пътя той не проговори нито веднъж.

Най-сетне можех да сляза и да подишам хубав чист въздух. Затворих очи и се порадвах на природата и спокойствието, с което ме даряваше. Нещо зад гърба ми изпръхтя. Изпищях уплашено. Обърнах се и видях един голям черен породист кон. Нещо в мен ме накара да протегна ръка и в ума ми се яви образа на една червена ябълка. Ръката ми натежа и най-сетне откъснах поглед от коня, обръщайки внимание на ръката ми. Държах същата ябълка от представите ми. Конят се наведе. Подуши я и я захапа. Като я изяде, доволен от подаръка си, побутна ръката ми, показвайки ми, че мога да го погаля. Нямаше нищо сочещо, че този кон принадлежи на някого. Имаше дълга красива грива и зелени очи като на смарагд. Обърна се така че застана успоредно на мен. Явно искаше да го яхна, но аз никога не бях яздила досега. Усетих как до мен застава Реджар.

- Този кон е много упорит. На никого не позволява да го докосне. А ти само му даде ябълка и вече ти е приятел. Да не използва магия? Видях как се появи ябълката.

- Май, да! И все пак не мога да яздя.-натъжих се аз.

- Остави на мен. Ела!- извика ме при себе си.

Вдигна ме и ме качи на коня. Вече треперех от страх. Той се качи зад мен. Конят не хареса това, че и друг идва неканен на гърба му. Започна да се мята и цвили. Изпищях и се присламчих към него. Зад мен Реджар извика:

- Бързо му кажи нещо тихо и успокояващо!

Аз се наведох и зашепнах в ухото му.

-Той не е враг. Той е приятел. Моля те, успокой се?

Жребецът притихна. Реджар ме улови през кръста и хвана коня за гривата. Конят послушно тръгна. Лека-полека, когато свикнах, преминахме в галоп. Беше прекрасно сякаш бях ведно с това красиво създание. Почувствах се лека и свободна. Всички тревоги изчезнаха. По едно време Реджар ми позволи да пробвам сама да пояздя. Когато реши, че вече сме се отклонили достатъчно ме свали и пусна коня на свобода. Прибрахме се пеша. Жребецът не си тръгна а ни последва , когато влязохме в дворецът, той тихо навлезе в гората. Останахме само аз, Реджар и обитателите на имота.

Тая нещо много спи. Виновна съм, но ако седна да описвам всички детайли и около скучното пътуване и вие ще заспите. Дано ви хареса. Новите герой ще се появят в следващата глава. За въпроси-долу в коментарите ще отговарям или отделно в някоя глава. :)