Тъмна магия

Глава 5

Залата беше голяма и цялата окъпана в златната светлина на утринното слънце. Всичко беше от мрамор а стените бяха сребърни с позлатени огледала. В средата имаше една огромна дървена маса с поне 20 стола около нея. Беше красиво, но и малко потискащо. Нямаше и следа от топли цветове. Но след малко разбрах защо. Тук нямаше женска ръка, която да направи мястото уютно. Имаше само мъже, приличащи на войни. Високи, мускулести, заплашителни. Бяха четирима. Единият от тях беше блондин, държащ меч от кости и желязо. Носеше кожени панталони и яке. Навсякъде имаше рани и белези. Не вдъхваше особено доверие. До него стоеше един красив, висок и някак приятелски- усмихнат мъж. Имаше кафява коса и обеца на едното ухо. Другият мъж беше застанал пред мен и Реджар и ме гледаше със студен поглед. Имаше дълга до кръста червена коса и остри като на вълк зъби показващи се леко през фалшивата му усмивка. Очите му бяха безчувствени и празни. Последният от групата стоеше подпрян на масата. Той приличаше ужасно много на червенокосия с разликата, че той имаше черни коси и нежни сиви очи. Може би са нещо като близнаци.

Забелязах, че и те ме оглеждат със същия интерес. Реджар ме побутна към един стол. Щом се настаних, той се облегна на масата от дясната ми страна. Погледна ме сериозно и се умисли. През това време всички мъже в стаята се настаниха на столовете срещу мен. Изтръпнах. Не ми вдъхваха спокойствие. Върнах вниманието си върху Тайнствения красавец.

- Задай си въпросите един по един.- каза ми той.

- Каза ми, че греша за родителите ми. Какво искаше да ми кажеш с това?

- Майка ти беше последната от своя вид. Тя беше тъкачка. Можеше да създава и прави каквото си иска с времето и природата. Въпреки това тя не използваше силите си. Някой се успокоиха като разбраха това, но другите същества искаха да я използват за злите си цели. Баща ти я обичаше много-такава каквато е. Двамата знаеха, че няма да им е лесно и все пак останаха заедно. Много създания не бяха съгласни с женитбата им и се обединиха срещу тях. Родителите ти нарушиха правилата ни, раждайки теб. Знаейки опасността, която те грози те се скриха, но един от техните приятели ги предаде и... след това знаеш за нападението. Преди да умрат те ме помолиха, когато отново те открият и опасността се появи да те опазя с цената на живота си.

- Но защо го правиш, ти не си длъжен.

- Те ме спасиха и им дължа живота си. Ако това е което искат, ще го направя.

- Но ако са нарушили закона, тогава какъв е бил татко?

- Елф. Велик войн. Принц на елфите.

- Значи наистина са умряли заради мен!-стана ми трудно да дишам.- Аз съм ги убила! Ако не бях аз, те още щяха да са живи!

Нещо изпращя. Погледнах надолу. Ръцете ми бяха от огън. Краката ми бяха дървени. Тялото ми от листа, които вятърът потдържа във въздуха. Вдигнах ръце и докоснах лицето си. То беше станало на вода. По него течаха малки ручейчета, който бяха моите сълзи. Осъзнавайки, че губя контрол, се разтройх още повече. Силите ми се плъзнаха по цялата стая, унищожавайки всичко по пътя си. Нещо ме привлече в прегрътките си. Това ме успокой. Тук имаше всичко, което исках- топлина, спокойствие,грижа и още нещо, което не можех да упределя. Любов? Погледнах нагоре и видях, че това е Реджар. Не, това не е любов. Той прави това от дълг, не от любов. Сърцето ми беше на друго мнение. Вече бях сигурна,че съм луда.
- Не си виновна за нищо. Виновна си само и единствено за това,че бягаш от себе си.-тъжно ме погледна.

Обзе ме гняв. Зашлевих го и се отдръпнах леко, но не изцяло, от прегръдката му. Погледнах го с ледения си поглед.

- И какво очакваше да направя? Убиха мама и татко, а аз смятах, че е заради силите им. Исках да живея. Затова бягам.
- Но колкото и да бягаш, те пак ще те открият. Както направиха и сега.

Не издържах вече и побягнах през вратата навътре в гората. Бягах без да виждам накъде. Накрая стигнах до едно езеро. Седнах на брега му и оставих сълзите да се стичат на воля. чух някакво познато прахтене и видях черният жребец, застанал зад мен. Наведе шия. Изправих се и се покатерих едва на него. Прегърнах го през шията и се оставих да ме води накъдето реши. Унесох се, когато отворих очи отново, бях в една много красива стая. Много приличаше на предишната, в която се събудих след отвличането. Само че цветовете бяха само в черно и червено. Предимно червено. Как се бях озовала тук? Усетих някакво движение до мен. От лявата ми страна, се бе излегнал Реджар. Спеше. Явно той ме е донесъл до тук. Не ми се ставаше. Някак си се чувствах удобно край него. Легнах отново. В същият миг като че усетил, че пак съм до него той се премести по-близо до мен и ме прегърна. Беше ми толкова приятно, че моментално заспах.

Така първо-сори,че се забавих с тази глава загледах няколко сериала и съвсем се отплеснах.
Второ проклета да съм, коментирайте, че вече се отчаях.
Трето... всъщност няма трето. Така че дано да ви хареса главата! :)