Тъмна магия

Глава 3

Не знам кога излезе от банята, защото от битката бях толкова уморена, че паднах и заспах на леглото. По някое време е излязъл и ме е завил, а после явно и той изморен е заспал до мен. Така го заварих като се събудих. Надигнах се и видях в единия край на леглото имаше дънки и тениска. Върху тях имаше бележка.

Не исках да ви събудя. Това са дрехите. Моля пощадете ги този път. Надявам се да ти станат.

Лена

Тихо се преоблякох. Изведнъж дочух някакви стъпки. Отидох до Красавеца и го разтресох. Той отвори бързо очите си. Отново се чу онзи шум. Моят похитител веднага реагира. Хвана ме за ръка и ме повлече след него. Беше много бърз и на мен ми се налагаше да тичам с пълна сила. Показа ми да мълча, когато стигнахме вратата водеща до останалата част от апартамента. Отвори я и ме поведе по един много мрачен коридор. Нищо не виждах знаех само, че се опитва да ни изведе навън на безопасно място. Следвах го послушно. Той отвори още една врата и заслизахме по едно стълбище. Явно бяхме на много високо, защото дори с тичане ни отне поне четири минути докато стигнем първи етаж. Той отвори още една врата и се оказахме отвън. И тогава чух някакво странно ръмжене.

Погледнах напред и видях три вампира и един шейпшифтър във вълча форма. Те ни атакуваха едновременно. Усетих се притисната и изплашена. Изведнъж в мен при щрака нещо. Всичко се промени вече не контролирах тялото си. Изпитах жажда да убивам. Всичко в мен се промени. Чувствах се по-лека, по-силна, по-бърза. Почувствах се жива. Първият вампир ме хвана за врата, но аз го ударих с лакът по предмишницата. Чух как изпука и този звук, който принципно би ме ужасил, сега ме караше да се радвам. Отлично знаех, че това не би убило вампир, затова преди да се е оправил измъкнах един нож от колана му с оръжия и го забих в сърцето му, след което го завъртях и извадих. Следващия се спусна заедно с шейпшифтъра, но аз залегнах. Те се приземиха зад мен, което ми даде шанса да ги убия. Бутнах кръвопиеца върху вълка и забих острието в гръдния му кош. Зажадняла за още кръв, като животно се спуснах към следващия си нападател. Стигаше ми само да прекърша гърлото му, за да го убия. И така и сторих. Обърнах се да търся още жертви, но онзи досаден Красавец ми беше откраднал и последния враг. Сега стоеше и ме гледаше тъжно. Исках да го унищожа. Не му дължах нищо. Той ме отвлече. Сега съм в опасност заради него. Тялото ми не ме слушаше. Нещо друго го контролираше и то беше пълно с омраза. Не искам да го убивам. Взех ножа и се затичах към него. И тогава пред очите ми се появиха спомени-как мама и татко пищят, а после как лежат на земята целите в рани, кръв и сълзи. Аз пищя. Сега виждам Красавеца, как се бием с него и сме целите в храна, а после как лежи до родителите ми мъртъв също колкото тях. Крещя. Дера се. Боря се. Плача. Нещото, превзело тялото ми, се отдръпна и уморена аз се свлякох в ръцете на красавеца. Погледнах го, плачейки. Имаше малка рана на врата. Не бях го ранила прекалено дълбоко.

Когато се сетих за мъртъвците се ужасих още повече. Давех се в сълзи. Не можех да дишам. Зави ми се свят.

- Клекни и си сложи главата между краката. Сега дишай дълбоко.- слушах и изпълнявах.

Размина ми. Той седна до мен. И ме погледна.

- Кой щеше да бъде първият ти въпрос, ако не ни бяха нападнали?- попита, опитвайки се да ми отвлече вниманието.

- Как се казваш?-отговорих му.

- Реджар.

-Реджар, а? Какво значи?

- Не знам. Никога не съм се чудил.

- Няма ли да попиташ за моето?

- Аз вече го знам, но ако искаш все пак може да ми го кажеш!-каза ми бързо.

- Атена.-произнесох го съвсем тихо.

- Едно много красиво име за едно добро момиче.

-Мислех, че съм добра, но вече се съмнявам.- отново ми се явиха образите как убивам.

- Защо са убили родителите ми? И кой ги е убил?

-Знаеш ли какво беше майка ти?

- Вещица. Защо?

- Ами баща ти?

- Вещер.- казах уверено.

- Грешиш.

Надявам се да ви хареса. Моля кажете ми дали да продължавам тази книга. Ако нещо не сте разбрали-питайте.