Тъмна магия

Глава 7

Като осъзна, че стоя пред него, се стресна. Докосна ме по ръката, леко сякаш се страхува, че ще изчезна. Опитах се да стана , но той ме задържа. Разбрала, че няма измъкване останах в това положение. Откъснах поглед от Реджар и се огледах. Останалите момчета в стаята ме гледах стъписано.

-Ъм, защо ме гледате така? Съвсем истинска съм си.-казах им усмихнато.

- Но ти беше отвлечена. Нямаше те 2 дни. Готвехме се да нападнем, а ти просто се появяваш тук и се усмихваш сякаш нищо не се е случило!?- Реджар беше изумен.

- Чакай малко! Ти каза, че тя не прави магии.- разгневи се Картер на Реджар.

- Може, но отказва да го направи.

-Ами, може да съм използвала малко, за да се измъкна.- виновно сведох глава.

- Личи си!-каза той.- А сега ми разкажи какво се случи!

Щом чуха цялата история, момчетата се спогледаха. Споменът ми за мама, ги накара да изпитват дълбоко уважение към нея. Прозях се и всички ми се усмихнаха.

- Май на някого му се спи?- каза Салу.

Реджар стана и ме вдигна като булка на ръце. Занесе ме в стаята ми и ми подаде нощница, която да облека. Щом се оправих легнах и се завих. Миг по-късно усетих как Красавецът легна до мен и ме гушна. Успокоена се унесох. И тогава в просъница го чух:

-Как можах да се влюбя в теб? Само ако знаеше колко се изплаших, когато изчезна! Но сега спи, любов моя! Аз винаги ще съм до теб! Обещавам!-той ме целуна по челото и отново се излегна.

Исках да му кажа, че и аз го чувствам, но съня ме погълна.

                                                                                              ***
Погледни ме! Обърнах се и зърнах една красива млада жена, облечена като древно-гръцка богиня. Пред нея се появиха една книга и един нож. Избери!  Учудих се и  все пак избрах книгата. Тя ме погледна доволно и гордо. Умна си и вече ще си под моя закрила, ако се нуждаеш от помощ ме повикай по име. Преди дори да заформя въпроса си тя отговори: Атина!  Изчезна. Всичко потъна в мрак и се събудих, осъзнавайки, че това е сън.

                                                                                             ***

Беше светло, а аз се чувствах невероятно. Силна! Будна! Жива! Бях сама в стаята станах и отидох до гардероба. Идваше ми да се разкрещя. Само скъпи копринени рокли стояха на закачалките. Хем ме дразнеше това разхищение на пари, хем ми харесваше това глезене с платове. Облякох една, морско-синя, дълга до средата на бедрата, рокля.

Излязох и тръгнах да търся Имала и Реджар. Зяпнах изумена като ги зърнах пред входната врата да си играят. Красавеца я мачкаше и й мяташе клонче, а тя му го носеше. Как можах да се влюбя в теб? Тези думи отново изникнаха в ума ми. Не знам какво да му кажа. Изпитвам нещо към него, но не знам какво. Не разбирам този тип любов. Реших да си мълча на тази тема. Отидох при него, чувствайки се някак топло и приятно. Застанах до тях . Те ме погледнаха и двамата с едно красиво весело сияние. Реджар се изправи и погледна врата ми. Там все още си личаха белезите от ръцете на похитителя. Лицето му притъмня от гняв. Вдигнах ръка и покрих синината. Сетих се за решението, което взех през нощта и го споделих.

- Искам да се науча да владея силите си!- заявих твърдо.

Той ме погледна стъписано. После учудено. Накрая гордо. Пристъпи по близо и ме прегърна вдигна ме във въздуха.

-Тогава ще ти открия учител. Радвам се, че реши да спреш да бягаш.- радваше се той.

Пусна ме и ме целуна по челото. След това се отправихме към конюшните. Конюшни, както се и очакваше от един замък! Там отпред беше моя жребец. Реджар ми помогна да се кача върху гърба на коня. За миг красавеца изчезна в конюшните и се появи с един бял кон. Възседна го и тръгнахме навътре към гората. Гората изглеждаше различно. Имаше някакво напрежение в нея. Беше тиха. Нямаше птички, ни животни. Всичко предупреждаваше за опасност. Спряхме рязко. И двамата бяхме усетили опасното присъствие. В далечината се появиха черни силуети.

- Обърни се и бягай! Кажи на момчетата!- каза ми заплашително той.

-Добре, ама не мога. В капан сме!