Тъмна магия

Глава 9

Мъртва ли съм? Отворих очи. Бях в гората, а в полезрението ми попаднаха момчетата и Реджар целият в сълзи. Виждайки ме в съзнание той се наведе и ме притисна в прегръдките си.

- Мислех, че си ме забравила. Обичам те толкова много, че като разбрах, че са ти изтрили спомените спомените за мен, се поболях и остарях с 100 години! Не мога да повярвам, че едва не те изгубих!

Почувствах се някак приятно затоплена от признанието му. Прегърнах го и без никакъв срам го целунах. Бях радостна, жива, обичана, в безопасност. Никога досега не бях целувала някого. Може би грешах, защото той не ми отговаряше. Тръгнах да се отдръпвам, но той ме хвана за врата и ме целуна жадно и все пак нежно. Разплаках се. Много ми дойде! Да си спомня- забравеното и да срещна- познатото. Да забравиш обичания. Ти нараняваш всичко около себе си. Майка си. Баща си. Любимия си. Приятелите си. "Замълчи"-казах на странния глас. Това е самата истина, но ти не можеш да я понесеш. "Коя си ти?"- попитах. Аз съм ти. Ти си мен. "Не разбирам"- обърках се. В трудни моменти винаги си ме пускала навън, за да ти помогна както направи днес. Аз съм тъмнината в теб. Винаги ще съм до теб. Аз съм твоята самота. Онази част от теб, която нищо и никой не може да докосне. Тя замлъкна и аз се върнах в реалността. Реджар ме носеше към стаята ми. Когато ме постави на леглото, излая няколко заповеди и започна да се суети около мен. Зави ме. Нахрани ме, макар че му казах, че не съм саката. Нещо непрестанно го тревожеше. Накрая се престраших и го попитах.

-Амиии...Как да ти кажа? Преди години ти ме помоли да се оженим когато станеш на 18 години. Не знам... ти... дали още го желаеш.- заекваше той.

Досега не го бях виждала в такава светлина. Засмях се.

-Да, глупчо! По скоро аз трябва да се притеснявам. Аз бях само на 12 тогава и може да си се съгласил с мен само, за да не ме нараниш.-като казах това наистина започнах да се притеснявам.

- Казах го съвсем сериозно и сега ще го кажа отново както трябва.

В стаята влезе един прислужник. Подаде нещо на Реджар и тихо се изнесе. Красавеца застана пред мен на едно коляно. Извади една кутийка и ме погледна в очите. Идеше ми да заплача като чух първите му думи.

- Атена Лен Селора ще ми окажеш ли честа да се ожениш за мен, когато станеш на 18? Знам, че не съм идеален и че вече сме били години разделени, но...