Живите бедствия

2

     Теса отвори очи. Осъзна, че е сутрин и рязко се отви. Скочи от леглото. Затича се към банята, хвърляйки бегъл поглед на часовника на стената. Показваше 07:04... това значеше, че ще закъснее. Училището почва в 8.

- По дяволите! - изкрещя шмугвайки се в банята. Побърза да си вземе душ, да измие лицето и зъбите си. За шест минути приключи с всичко и със скоростта на светлината изхвърча в стаята. Отвори гардероба също толкова рязко. Без дори да обръща внимание грабна първите джинси, тениска, бельо и се облече светкавично. Облече коженото си яке. Пусна черната си коса и побърза да я разреше с четка. Но поради кока на който бе вързана, спяща с него, косата ѝ бе бухнала неконтролируемо. А нямаше време да я оправя. 

   Напусна стаята си. С подскоци слезе по стълбите, без дори да ѝ мине през ум, че раницата ѝ остана в стаята. Вече бе в антрето, обуваща черни кубинки, когато една от прислугите на майка ѝ, дотича до нея. 

- Раницата, раницата! - жената побърза да ѝ я даде. Момичето ѝ отправи облекчена усмивка, нарамвайки я.

- Какво щях да правя без теб Лили? - момичето се засмя със жената. Двете си размениха кимване. Теса излезе с бегом от грамадната къща, скочи на вече приготвения ѝ мотор от охраната. Сложи  си каската. Запали мотора. 

- Благодаря Трент! - извика на охранителят, потегляйки с бясна скорост. Видя от огледалото за обратно виждане как той ѝ маха с ръка, че няма проблем. Черните порти бяха вече отворени. 

   Щом се озова на улицата, Теса натисна до край газта. Усещаше ледения вятър как сякаш забива студени иглички по тялото ѝ. Косата ѝ се вееше на всички посоки зад ръба, при всеки един завой или рязко спиране на светофара. Момичето се прокле на ум. Снощи не трябваше да седи до толкова късно при Томас, нейното гадже. Тъпакът беше на деветнайсет и не му се налагаше да ходи на училище или да работи, макар, че щеше да е хубаво. Какъв късметлия! 

     Мислите ѝ за Томас до толкова я бяха разсеяли, че не усети кога е стигнала до училището си. Паркира при реда от мотори, точно срещу местата за паркиране на коли. Свали каската си и я закачи на дръжката. Заключи мотора и пъхна ключовете си в джоба на якето. Запъти се към входа.

   Все още имаше ученици на двора, които пушеха, което значеше, че още не е започнал първия час. Чернокоската се запъти към шкафчето си.