Живите бедствия

5

  Бе онзи неприятен момент, в който жертвата изпада в парализа от ужас. Гледала бе документални филми за това състояние. Всеки, който го е имал, в повечето случаи бе имал фатален край. И тя се беше парализирала от ужас. Щяха да я заловят. Този път успешно. 

 Дори омразата ѝ към тях, не можеше да я спаси от страхът, пълзящ като мравчици по кожата ѝ. От напрежението стомахът ѝ се сви болезнено.

- Доста смело. - отбеляза един от новите лица, решили да се включат в залавянето ѝ. - Започвам да я харесвам.

Докато ги наблюдаваше как се приближават към нея, се запита как е възможно под подобна красота да се крие нещо толкова злобно и жестоко.

В гърлото на синеоката заседна буца. Секундите, моментите в които се приближаваха към нея, се проточваха прекалено бавно. Тя имаше чувството, че това ще продължи цяла вечност. Когато най-накрая излезе от вцепенението си. Но секундите продължаваха да си се проточват. Сякаш това бе нормално. Нейният инстинкт, разумът ѝ, който заработи със скоростта на светлината.

Рязко се огледа за импровизирано оръжие. За милисекунда. Очите ѝ се спряха на бялата пудра, на майка ѝ. Не бе осъзнала колко бързо се озова в дланите ѝ. Отвинти капачето на пудрата, след което я запрати по тях. Белия прах се разпръсна в очите на четирима.

Времето сякаш върна своя ход. Мъжете изпищяха, покривайки очите си. Това бе моментът. Тя побягна. Петия, който не бе в обсега ѝ, красиво платинено-русокосо момче хукна след нея. С нечовешка бързина. Знаеше, че не трябва да хаби въздух, ала бе по-силно от нея. Започна да пищи с цяло гърло. Бягаше към задния вход. Бе очевидно, че ще се появят и други такива като тези.

По пътя си не спираше да събаря разни неща, в опит да го забави. Но момчето сякаш не се затрудняваше изобщо, а напротив. Настигаше я.

Теса мина през кухнята, потъмнялла, без включена лампа, отиде до вътрешната страна, при плота. Където се намираха ножовете. В секундата, в която се сдоби с такъв, нападателят ѝ беше плътно зад нея. Същия спящ инстинкт заработи, докато отново на забавен кадър сякаш, той се посегна да я сграбчи с две ръце. Тя се метна в страни, ловко промъквайки се мжду плота и него.

Той изръмжа. Обърна се към нея, с ледено изражение, излезе иззад плота към нея. Замахна с крак. Този път тя не успя да реагира на време, кракът му се стовари със смазваща сила в прасците ѝ.