Живите бедствия

8

   Теса отвори очи. В непознатото помещение, в което се намираше бе прекалено светло. Очите ѝ се присвиха. Яркостта на лампата пърлеше до болка очите ѝ. Главата я болеше страшно много, поради което отново затвори клепачи. 

   Усещаше слаба пулсираща болка в прасците си. Съзнанието ѝ бе в мъгла. Просто лежеше. Какво се случи? Къде се намираше? Защо имаше чувството, че са я били? 

   Най-накрая едно от сетивата ѝ се разсъбуди. До обонянието ѝ достигна уханието на стерилен препарат, лекарства и... другото не можеше да го определи. Беше неприятно на мирис. 

   Чувстваше такава умора, че се замисли дали да не заспи отново. Но някакъв страх не ѝ даваше мира. Боеше се от нещо, не можеше да си спомни какво, ала я тревожеше. 

   - А... будна е. - оповести женски глас в близост до Теса. Тя плавно обърна глава, за да зърне този, който проговори. Беше жена в бяла лабораторна престилка. На вратът ѝ висяха докторски слушалки. За момент чернокосото момиче се разтревожи да не би да е в лаборатория. Тъй като чак сега забеляза колко е бяла стаята. - Здравей Теса. - надвеси се над нея, надянала чаровна приветлива усмивка. - Искаш ли да се изправиш? - попита.

    Синеоката се поколеба. Тази жена не ѝ вдъхваше доверие. Въпреки това кимна. Жената в престилката се отдръпна, колкото да ѝ помогне да се изправи на леглото. Докато я хващаше за ръцете, Теса забеляза, че тя има кървавочервен маникюр. Неприятен, съмнителен цвят. 

   - Аз съм д-р Лейджин, Теса, приятно ми е да се запознаем. - подаде ръка към нея. Ранената се втренчи в нея. Като че ли враждебно. Д-р Лейджин се почувства неловко след като момичето вече минута не поемаше ръката  ѝ. Накрая я отдръпна. 

   - Къде се намирам? 

  - Преди това - започна жената в престилката внимателно - какво си спомняш? 

  - Какво си спомням? - повтори въпросително Теса. Наклони брадичка надолу с концентрирано изражение. Напрегна се да си спомни. Може би ако си спомнеше, щеше да спре да се тревожи толкова много къде се намира. В съзнанието  ѝ се появиха странни отблясъци. А в следващия момент, направо се преметна от леглото, от острата болка в главата си. 

   Цял куп информация  атакува мозъчните ѝ клетки. Видения започнаха да кърпят дупките в паметта ѝ. Сякаш съпреживяваше всичко наново. Изскърца със зъби в опит да сподави писъкът си. Яв! Ловците! Майка ѝ, която я изостави само щом затвори очи за да отиде в някакъв си клуб. Всичко.