Живите бедствия

7

  - Смяташ ни за толкова слаби ли? - надменната нотка в гласът му, разпалваше безполезна омраза. Толкова безполезна. Тя бе безсилна срещу него. Страхът сгърчваше лицето ѝ. - Ние сме богове! Не можеш да ни убиеш! - подигравателно ѝ се изсмя. Не спираше да върви към нея, а тя дори не можеше да извика за помощ или да побегне. - Сега ще ти покажа какво се случва с тези, които не слушат...  

Очите на Теса, небесно сини, сега се отвориха широко. Попиваха ужасено всяко едно движение на момчето, вървящо към нея. Когато я приближи напълно, можеше да усети горещината на огъня, който пълзеше по кожата му. От косата му не бе останал и помен. А кожата му тъмнееше под огъня. 

- Стой! - прошепна стреснато тя. За момент от устата  ѝ щеше да се изтръгне  думата моля те, разбира се, се спря навреме. Да се моли на враговете щеше да е по-лошо и от това да я измъчват. - Да не си посмял да пристъпиш по-близо до мен! - предупреди го с изненадващо твърд глас. Въпреки страхът. Въпреки положението, в което се намираше. Въпреки превъзходството му над нея. 

Смехът му отново огласи пространството около тях. 

- Сега разбирам защо Яв се интересува толкова силно от теб. - надвеси се над нея с пламтящото си лице. Можеше да види през пламъците развеселената му усмивка. 

- Върви по дяволите! - просъска през зъби момичето. Облегна се на лакти, колкото да увеличи разстоянието между тях. 

Той отново ѝ се усмихна. Тя понечи да каже нещо, но юмрукът му се стовари в корема ѝ. Тя нямаше дори секунда време да реагира, когато целия ѝ въздух напусна с болезнено свистене дробовете ѝ. Изхриптя, отваряйки широко уста. Силна болка проряза тялото ѝ. Почувства го като камък, премазващ вътрешностите ѝ. И преди я бяха удряли, знаеше силата на един удар. Човешки удар. Този не беше. Беше неземно силен, способен да отнеме живот.

Силата напусна ръцете на Теса. Тя се свлече на земята със стенание. Преви се надве. В опит да хване дъхът си. Да поеме глътки въздух. Звездички заплува в очите ѝ. 

- Един удар не можеш да поемеш. Каква слабачка. - подигравката я нямаше. Само жестокост и безинтерес. 

Когато настигна дъхът си, чернокоската се задави. О боже! Щеше да повърне всеки момент. Претъколи се на една страна. Усети металически вкус в устата си, преди да изкашля голямо количество тъмна течност. Кръв. Тя кашляше кръв.