Живите бедствия

3

   Теса изпъшка от болка. Усещаше как раменете и ръцете ѝ са изтръпнали. Гърбът ѝ я болеше много, да не говореше за ходилата си, които мигар, бяха извити по зверски начин. Клепачите ѝ сякаш бяха слепени. Не беше уморена. Имаше чувството, че клепачите ѝ наистина бяха слепени. Изстена.

   Насили се да се изправи. Чак сега усети как тялото ѝ трепери. Наоколо беше студено, миришеше на прах и мухъл, бе убедена, че лежи на циментиран под. Може би мазе или изоставена сграда. Чуваше в далечината като ехо как капе вода. Напрегна се в опит да разтвори клепачи. Не се получи.

   Не намираше смисъл защо се намира на подобно място. Сякаш пропускаше нещо важно. Бе убедена в това.

   Рязко отвори очи със сила. Прехапа устни за да не извика от болка. Сякаш очите ѝ се насълзиха. Но тя не плачеше. Нещо друго беше. Сякаш имаше ситни песъчинки в течността. Кръв? Стреснато осъзна, клепачите ѝ наистина са били слепени. Болеше я. Сякаш са сипали сол в очите ѝ. Кръвта се стече по бузите ѝ. Облиза крайчетата на устните си и вкуси бакър. Отново кръв. Явно са ѝ ударили юмрук в лицето.

   Видя ръцете си, как са завързани зад гърба. Което обясняваше изтръпването. Краката ѝ също. Паника я заля. И докато бавно се осъзнаваше, че Яв и похитителят ѝ са я отвлекли, чу силен трясък. Това значеше, че идват към нея. Боже, тия са по шумни и от пияница! Побърза да легне по лице, стискайки очи. По пода покапа кръв. По дяволите! След секунда вратата се отвори. Момичето се постара да не шава. Да създаде впечатлението, че още е в безсъзнание. Стъпките стигнаха до главата ѝ. След, което чу как пукат нечии колене докато кляка до нея.

     Почувства нечий дъх във врата си. Знаеше, че един от двамата е наврял лицето си във врата ѝ. Което я погнуси. Постара се дишането ѝ да си остане дълбоко.

- Не е за вярване, че такава красавица е дъщеря на Кучката. – гласът бе на Яв. Сякаш през нея премина ток. Замръзна. Кучката? Да майка ѝ бе доста неприятна, ама па чак кучка? – Ааах – въздъхна той. Дори да не виждаше лицето му, знаеше как изглежда. Лека симпатия, примесена с жестокост. Той бе същия като белязаният в лицето мъж, с разликата, че е по цивилизован. – Наистина я харесах, ако не беше една от тях, щях да си я взема. – тя трепна от думите му. Дори не искаше да си помисли какво има в предвид под тия думи.

- Не се влюбвай. Забранено е дори да ги докосваш с удоволствие. – гласът на зловещия партньор на Яв, стържеше. – Не забравяй какво тече в кръвта ѝ. Не забравяй какво сториха родителите ѝ. – Какво?! Какво са сторили родителите ѝ?! Какво?! Какво?! Какво?!