Гул

Амарио

-Ама-чан, бягаш 600м. Ясно!
-Ясно!-отвърна Ама на онази овца, която ги тренираше. Тя определено не си вършеше работата добре... Ама не беше яла нищо от две седмици (гуловете ядът само човешка плът и като се нахранят траят така месец) и затова не можа да дочака да мине и 300м. и падна.
-Госпожо, може ли да тръгвам?
-Ми щом си такъв мързел...
-Ооо, явно не забелязахте огромната рана на коляното ми... Какво може да се очаква от шизофреничка като теб..
-Ааа, ти тъпа отрепка, напусни!!!
-О, успех на състезанието другата седмица, без мен сте загубени!Напускам шибания ти, загубен отбор! Майната ти!
Леле, гладна съм! Забравих си маската. (Гуловете убиват с маски) А трябва да очистя някой или ще умра... Върнах се в къщи, маската я нямаше, значи съм я изгубила. Няма проблем. Ута е в моя квартал. (Ута прави маските на гуловете ) Аз доста го харесвам, ще го видя, няма проблем...Тръгнах, чак сега забелязах в колко шибан квартал се нанесох. Може би видях поне 3 изнасилвания в задънените улички. Най-сетне стигнах ателието на Ута. Стремях се да не види, че когато го видя ми текат лиги.
Него го нямаше, не едва ли... Той се крие доста често сега ще изкочи от някъде. И както и предположих в момента той се хилеше точно зад мен
-Бау! Какво ти е на коляното?
-Ута! Трябва ми маска. Дай нещо готово!А това, паднах.
-Не. Ти си специална.
-Специална...За теб...
-Трябва ти нещо което да описва твоята индивидуалност!
-Гладна съм!
-Ще ти дам да хапнеш. Само седни за да ти взема мерките.
-Добре!
Добре е ! Толкова е сладък докъто работи...Не се стърпях и го попитах:
-Имаш ли си гадже?
-Не. Но харесвам едно момиче.
-Гул ли е?
-Да.
-На колко е години?
-На 17.
-Хей, колкото мен е!
Естествено пулудях от ревност. Целунах го по бузата като ми взе мерките и после ме прегърна, излязохме от ателието. Той ме беше прегърнал през кръста докато вървяхме.
-Ута, харесваш ли ме?

Ха, сега ще ви оставя в напрежение! Доста съм зла, а? Дано историята ви харесва. На корицата на историята сложих Ута. Незнам защо...
Приятно четене!😈😈😆😉