Гул

Хиде

Бях готова за училище. Докато вървях си мислех за Ута и за това как си викахме. Дали още ми е сърдит? Дали ме остави сама? Обича ли ме? Заслужавам ли го? Дали аз го обичам? Тези въпроси се въртяха в главата ми, смучеха от енергията ми и се хранеха с любовта ми. Най-сетне стигнах училището и седнах на мястото си. Извадих учебника по География и погледнах през прозореца. До мен седна русокосо момче със слушалки.
-Здравей, аз съм Хиде!
-Здрасти, името ми е Амарио!
-Приятно ми е Ама-чан!
-И на мен Хиде семпай!- той се усмихна и започнахме да си говорим:
-От къде си Хиде семпай?
-Роден съм в Токио. Ти?
-Аз също. Тренирам лека атлетика, ти?
-Аз не тренирам. Тъпча се с каквото ми падне. Като стана дума за ядене... Гладен съм!
-Явно не спазваш много диети. Ха ха!
-Стига ми това, че не съм безнадеждно дебел.- през целия час се смяхме, кикотихме се. В часа по математика се запознах с Канеки и се сприятелих с двете момчета. Хиде беше с руса коса, вечно се смееше (което си е психарско), много е сладък. Канеки е затворен белокоско, има черни нокти и едното му око е покрито с превръзка. Доста е странен.
-Приятно ми е Канеки!- усмихвам се и подавам ръка. Той плахо я прие.- Споко де, не ям хора!- е всъщност ям отвреме на време... Хиде ме извади от размишленията ми за моята закуска, обяд или вечеря.
-Канеки, ти ли си на смяна в ,,Антейку"?
-Да, защо?
-Да да идем и тримата. И да видиш Тоука, тъпчо!
-Коя е Тоука?-попитах аз
-Възлюбената на Канеки!-засмя се Хиде и се уплези на Канеки
-Тя не ми е възлюбена!
-Канеки я харесва, Канеки я харесва!- пееше Хиде подигравателно. Тръгнахме си и докато вървяхме Хиде ме прегърна през кръста. Нищо против. Ута не е тук, нали? Това не се бори за изневяра.

Сори, чеда мой, че главата е кратка и скучна и, че не умея да разтъкавам лукуми, но все едно! Малко се колебая дали да спра да пиша, моля ви, чеда мой гласувайте и коментирайте!