Гул

Ута

Той замълча за около 5 -минути
-Да. Но поемаш риск.
-Не ми пука. Искам човек до мен и този човек си ти!
-Няма да те оставя, но аз съм на 21, а ти си на 17 години.
-Няма значение, стига да си искрен с мен.
-Обещавам, но пак премери риска, Амарио!
-Риска е премерен, обещанието е дадено, камъка е хвърлен. Да става каквото ще. Искам да те помоля нещо.
-Да?
-Нали знаеш къде живеех преди?
-Да?
-Забравих си едни неща. Ще дойдеш ли с мен да си ги взема?
-Имам да правя маски. Не мога, но те обичам. Не си мисли, че го правя ей така! Важна си за мен!
-Добре.
Прегърнах го и от там нататък ми се губи.
Гледна точка на Ута
Тя припадна в ръцете ми. Обичам тази нейна лоялност и това, че си държи на думата. Но си имам работа в ателието. Леле, какъв шибаняк съм. В момента тя лежи в ръцете ми, а аз мисля за работа. Занесох я вкъщи. Дано се събуди и може да идем на бар. Ако се събуди, човече такъв песимист съм, че няма на къде. По-добре да й направя маската.
Гледна точка на Амарио
Събудих се при Ута. Той си правеше нещо.
-Ута!
-Ти си добре! Припадна малко...
-Гладна съм!
-Да се нахраним.
Той се усмихна малко плашещо. Излезе и аз си седях там. Нищо не правех. След половин час се върна с труп на рамене и голяма рана на корема.
-Ута, прости ми, донесох ти само нещастие! Сложих го да легне. Кърменето не спираше. Превързал го и дълго държах ръката му. Не се събуждаше. Плаках дълго... Той най сетне отвори очи.
-Ута! Прости ми! Аз съм виновна за всичко! Убий ме!
-Тихо, успокой се, аз те обичам и никога не бих те наранил. Успокой се! Колко време спях?
-Около 1ден.
-Не си яла!
-Не съм. Сега не е зле и двамата да се наядем.
-Права си...
След като се наядохме Ута запали цигара и пак започна някаква маска. Аз я дръпнах от устата му и му казах, че не е редно. Ута ме прегърна през кръста и ме целуна.
-Не ме мисли...

Харесва ли ви? Мнения, моля! Коментарите! И извинете за грешките! 😅😆😆