Гул

Канеки

Стигнахме кафенето в което Канеки работи. Там ме посрещна грубо момиче, Тоука явно. Все едно, седнахме и аз поръчах кафе.
-Късо, дълго, с двойна захар или без захар?-попита Канеки
-Дълго, без захар и с колкото пяна може повече, моля!- Канеки изпълни претенциозната ми поръчка, в това момче имаше нещо странно. Усещах го близък, като брат... (За чедата, които не са гледали анимето, Канеки е наполовина гул и наполовина човек, по вина на Резе, тоест майката на Амарио)
Странно чувство, но веднага разбрах, че е гул.
-Канеки, - дръпнах го настрани- ти си гул, нали?
-Ами, ти?
-Естествено, че да, тъпчо!
-Но посмей да посегнеш на Хиде!
-Естествено, че няма! О, има нещо важно! Родителите на един съученик са гълъби (За неразбралите ми чеда, това са хора, които убиват гулуве) и той каза, че търсят из целия град гул с черна маска.
-Има много черни маски, опиши ми тази за която говориш, по дяволите!- прокашлях се и посочих тази на барплота.
-О, тази маска!-той се почеса по врата.- Благодаря, че ми каза, Ама-чан!
-Е, няма проблем!

Гл. точка на Канеки

В това момиче има нещо странно. Чувствам я някак близка, не мога да разбера, защо. Прибрах си маската и казах на Ама:
-Изглеждаш гладна, искаш ли да хапнеш?
-М-може, защо не?- отговори ми тя. Това е само примамка, може да не гул, но ако е искам да видя кагунето й. Научих се да бъда предпазлив, покрай Тоука. С Ама отидохме зад кафенето.
-Щом си гул Ама-чан, не ти пречи да извадиш кагунето си, нали?
-Ох, добре задръстени ми Канеки!
Тя извади кагунето си, но не можеше да бъде- то е същото като моето!
-К-к-какво?!
Тогава Тоука излезе да ми каже нещо:
-Канеки, ще изхвърлиш ли боклу... Какво, мамка му става тук?!
-А-аз не знам!- Ама без да каже нищо побягна.
-Канеки, обясни ми какво стана!
-Незнам, Тоука. Трябва да го обмисля...

Гл. точка на Хиде

Никой не дойде при мен да си говорим и ми стана скучно. Тръгнах си. Докато вървях видях Ама на една пейка. Беше тъжна затичах се към нея и я попитах:
-Какво е станало?
-Не мога да ти обясня...
-Явно не ти се говори. Все едно. Да те изпратя ли до вас?
-Хиде, живея доста далеч...
-Ела у нас!
-Хиде, познаваме се от 5 часа!
-Е, и...
-Знаеш ли няма значение. Да вървим!- с Хиде вървяхме и той не спря да плямпа.
-А, и тогава той изяде прасковата и повръща цяла седмица! Ха ха ха ха! Ама, Ама!
Амарио, слушаш ли ме?
-Да! И той повръщал цяла седмица! Слушах те!- ами не го слушах, но ставаше въпрос за праскови и нещо за 1 април. Когато стигнахме той ме остави в неговата стая и се опита да сготви нещо, кой знае какво. Но тъй като имам слаби капиляри кръв ми потече от носа.
-Хиде, къде имаш носни кърпи?
-В третото чекмедже от горе на долу! Защо?
-За кеф!- но вместо от горе на долу аз отворих третото чекмедже от долу на горе. Познайте какво открих! Манга на Хиде! И на Тоука! Я и на Канеки! Да, тоя перверзник има чекмедже пълно с манги! Е, това поне ме разсея от мислите за Канеки!