Гул

Защо на мен!

Не беше сън... Хиде още спеше отидох до кухнята и взех цялата посуда. Чинии, чаши, панички и една по една ги чупех в главата на Хиде. Той започна да кърви, струите се стичаха по бузите на му. Изпитвах удоволствие от това.

-Е, ХАРЕСВА ЛИ ТИ? А, а? ХАРЕСВА ЛИ ТИ?- Крещях истерично, сълзите се стичаха по бузите ми, така горещи сълзи, те бяха така солени, както водата в океана, когато очите ми се напълниха с тези капчици стиснах клепките си от болка... Лицето на русото момче до мен посърна, изгуби жизнеността си, той умря, душата му вече не беше тук, аз съм една убийца, нищо повече, само мръсна, долна убийца.

-Прости ми, ти малък травестит! Дано гориш в ада!!!- тихо легнах до него, не спирах да плача, сълзите ми се ронеха и направиха мокро петно на килима. Взех един нож от кухнята, беше остър. Хванах ножа с двете си ръце, вдигнах го над главата си и го забучих в сърцето на Хиде. Отново легнах до него, главата ме болеше от целият този плач. Сега трябваше да си почина, но преди това, взех единствената здрава чаша и я напълних с кръвта на Хиде. Изпих я до дъно, започнах да хълцам, беше ми хладно. Легнах на леглото, завих се през глава, и отново заплаках. В плача си бях заспала. Сънувах. Канеки и аз бяхме в Антейку.

-Защо го уби, Амарио? Мислех, че сестрите не постъпват така с най-добрите приятели на братята си. Сгреших ли?- Канеки бавно се приближаваше до мен. Чакай, БРАТ? Има логика, еднакви кагунета... Аз отстъпвах назад, но вратата зад мен се отвори. Ута!

-Защо ми изневери, Амарио? Любовта ми нищо ли не ти даде?

-Ута, не съм!

-УМРИ, КУЧКО!- извика Тоука, в интерес на истината всички държаха чинии... каква ирония!

-УМРИ, УМРИ, УМРИ!- викаха и тримата в един глас стиснах очи и се разпищтях

-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!- тогава сънят ми приключи. Реших да се обадя на Кахидара Мадори, най-добрата ми приятелка. Все още бях изпотена от напрежението в сънят ми, погледнах тавана, той се въртеше, беше ми лошо, но час по- скоро трябва да разкарам трупа на Хиде.

-Ало, Мадори?

-Добър вечер!

-ВЕЧЕР? Колко е часа?

-Успокой се, де! 7:56 PM...

-О, добре. Мадори, не съм те молила преди за това, но...

-Нооо...

-Само, не истерясвай!

-БРЕМЕННА СИ?!

-Нееееее! По- зле! Ела на адрес,, Лин-Бияо"№12 с лопата и чували за боклук, убих онова русо момче, което седна до мен, миналия път!

-АМАРИО, ТЪПА, СКАПАНА МРЪСНА КОЗА, ТАКАВА! ИДВАМ СЛЕД 15 МИНУТИ!