Часовете минаха доста бързо, на обяд Али дойде при мен и не спря да повтаря колко се радва, че ще я заведа в мола.След като часовете свършиха чаках Али в колата, не след дълго тя се появи. -Извинявай миличък, но я знаеш Г-жа Брут- каза Али намусена, като 5 годишно дете. -Слънце, не се ядосвай- отвърнах целувайки бузата ѝ. -Хайде, да тръгваме- започна да размахва ръце Али, а аз се засмях. След като пристигнахме, паркирах и изтичах да отворя вратата на Али, тя от своя страна се усмихна и ме хвана за ръката. Отбихме се първо през Starbucks за по кафе...като я знам, цял ден ще седим тук. Изпихме кафетата си и започнахме издирването на рокля. Обикаляхме сигурно вече 2 часа, след което Али изведнъж спря пред един магазин. -Искам да разгледам и този- вече бях напълно изморен и нямах сили дори да кимна, тя счете моето мълчание за съгласие и ме замъгна навътре. Добре,че пред съблекалните имаше голям удобен диван, на който се настаних.Али влезе в съблекалнята с 20 може и повече рокли. През 5 минути излизаше и правеше модно ревю с всяка рокля, а моите реакции не бяха от най добрите "Това ти харесва?!?" "Тази е грозна" "Много е къса" и още подобни от който тя само пуфтеше като локомотив. Накрая тя излезе с една красива черна рокля, а зениците ми се оголемиха, тя беше прекрясна в нея.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
След като Али видя реакцията ми се усмихна облекчена, че нямаше отново да и дам някой от моите коментари. -Май ти хареса. А? -Взимаме я- казах аз, а тя заподскача като дете. Отидохме на касите. -Струва €1,674 -Заповядайте- отговорих усмихайки се. -Приятен ден.- отговори касиерката, и излязохме от магазина. Качихме се в колата и аз усетих облекчение, след 20 минути, щях да се прибера, да се изкъпя, да ям и да си легна, тъй като Али ме измори повече от тренировка във фитнеса. Закарах Али в тях и се прибрах. Взех си душ, вечерях и отидох да си легна. Точно започнах да се онасям и Найл ми звънна. -Какво искаш ?- попитах троснато. -Харииии...нямам какво да вечерям- звучеше като малко дете на което са му взели близалката. -Охх...след 10 мин. идвам- отговорих ставайки от леглото. -Ти си моят герой- извика Найл, а аз казах на бързо "чао" и метнах телефона си на леглото. Обух си черни дънки и сив суичър, обух маратонките си и излязох. Звъннах на званеца му , той отвори след петото позвъняване. Влязох вътре и му подадох плика с храна, взех му KFC, беше ми на път. -ХАРИ- заговори с пълна уста Найл- НЕ ЗНАЕШ КОЛКО ТИ БЛАГОДАРЯ. -Първо здъвчи идиот такъв- засмях се.След като преглътна отново заговори. -Наистина благодаря- усмихна се- Не знаех какво да правя. -Моля, моля.. а сега отивам да спя. -Не си тръгвай, така ли ще ме оставиш- започна да мрънка блондито -Хубаво, ще остана, качвам се в стаята за гости. -Лека Хаз. -Лека Найл. *На сутринта 6:30АМ* Алармата на телефона прекъсна спането ми и станах, тябва да тръгвам.Облякох се и слязох в кухнята където Найл закусваше препечени филийки и пиеше кафе.Сипах си кафе, миришеше страхотно, само от мириса се разсъних. Отпих глътка и напитката опари езика ми, тя беше гореща. -Аучч. -Оуу.. Добро утро Хари- каза русокоското и се усмихна -Д-да доб-ро- казах фъфлейки зарада опареният ми език.След по-малко от минута се оправи и аз реших да закуся. След закуска тръгнахме за училище.
