Because of You

*6*

Париж бе мястото, където щяхме да прекараме цяла седмица с Алексис. Станах рано за да оправя багажа си. Трябваше да отидем в училище в 10:30 за да си вземем билетите и документите, затова отидох и взех Алексис.

-Нямам търпение, цяля седмица в Париж, без уичилище, много магазини...

-Ехо?! Аз също ще съм там..

-Бебчооо-каза целувайки ме - Ако теб нямаше да те има щях ли да ходя- намигна ми тя и пак ме целуна.

Спрях на паркинга, след като слязохме заключих и влязохме в сградата. Запътхме се към кабинет 114, където ни чакаха другите. В кабинета влезе директора и каза, че ще сме с Г-н Клейз. Полетът ни ще е в 19:45. Раздадоха програмата ни за Париж. С Алексис решихме да се разходим, отидохме в парка. Телефона ми звънна.

-Да Найл?

-Хари, трябва ми помощ!

-Какво има? Нещо станало ли е?-попитах разтревожено

-Не знам какво да си взема за Париж.. полетът е след няколко часа, а багажа ми не е готов- изхленчи като малко дете

-Хубаво.. ще дойда до 5 минути

-БЛАГОДАРЯЯЯ-почти викаше

-Чао-с това приключих разговора ни.

Обърнах се към Алексис и казах, че трябва да тръгвам.

-Чао бебчо- целуна ме

-Чао.

Излязох от парка и тръгнах към апартамента на Найл. Спрях пред Starbucks и взех обичайното двойно Макиато, след като взех напитките се завъртях и тръгнах към изхода. Сблъсках се с някой.

-Много съжелявам, не гледам къде ходя- каза момичето, след като погледнах към нея видях, че това е Даяна.

-Как си Даяна?-попитах усмихвайки се

-А-аз съм добре, ти ?-попита тя и се усмихна

-Страхотно.

-Извинявай отново.

-Няма защо да се извиняваш, аз те бутнах- тя тръгна да казва нещо но телефона ми звънна

*Хари? Къде си за бога??*

-След малко идвам, отбих се за кафе.

*Побързай!*- и затвори

-Аз ще трябва да тръгвам.

-Чао Хари- каза и се усмихна

След като излязох от кафенето побързах към апартамена на Найл. Влязох в блока и се качих на 4 етаж, звъннах на звънеца а от вътре се чу "Влизай отворено е ", ами ако бях някой крадец, той не мисли с главата си.

-Найл ?

-Горе.

Изкачих стълбите и влязох в спалнята му,пред мен се показа удивителна гледка, Найл седнал на земята до него куфара и около него разпилян целия му гардероб. Щом го видях започнах да се смея.

-Не се смей - каза сърдито

-Нося ти Макиато - казах и подадох чашата с кафе а той се усмихна- За какаво толкова ти трябва помощ ?

-Ами..всъщност не знам- каза и се засмя

-И без това съм тук, хайде да оправим багажа ти.

Найл стана от земята сложи куфара на леглото и започна да пъха дрехи в него. След като затвори кувара слязохме в хола, аз отидох до кухнята и извадих пуканки и чипс. Когато се върнах в хола Найл бе пуснал някакъв филм. По ендо време получих смс

"Хари? Къде си? Обеща да
ме вземеш от нас в 19:20, идваш ли ?
Алексис"

След като прочетох смс-а подкочих като опарен от дивана. Найл ме погледна странно.

-Какво става бе човек?

-Как какво 19:25 е!

-М-моля, качвам се да взема куфара и тръгваме

-По-бързо, трябва да минем и през нас, после и да вземем Алексис.

Найл се затича по стълбите като за малко не се преби на най-горното стъпало. Слезе с куфара и тръгнахме към нас. Взех багажа си, оставих го в багажника на джипа ми и тръгнахме към Алексис. Когато стигнахме тя се качи и по най-бързия начин стигнахме на летището. Щом влязохме в флаето на летището се затичахме към останалите, вече можехме да си отдъхнем. След проверката на документите се запътихме към коридора водещ ни към самолета. Заехме местата си и пред нас се появи една от стюардесите. Тя ни показа как да закопчаем коланите и ни обясни и другите неща, след което се вдигнахем в въздуха. След 4 часа щяхме да сме в Париж!