Because of You

*11*

*Гледната точка на Даяна*

Седмицата в Париж мина много бързо, с Хари станахме много близки. Ще ми липсва Париж и неговите забележителности, история и моментите които сътворихме там. Полетът ни мина много добре. Честно,ама изобще не исках да се връщам в къщи, искам да си бях останала в Париж.

*Понеделник сутрин 6:30*
-Даяна ставай- чух гласа на баща ми и отворих очи.

-Добро утро и на теб.

-Да, да сега ставай, ще закъснееш- отговори баща ми. Той не бе като другите бащи, той никога не показа любов към мен. Работата му бе по-важна, винаги ме пренебрегва, не му пука изобщо за мен. Името му е Ричард Никалъс, работи в някаква фирма, никога не съм била заинтересована какво работи. Заради шибаната му работа, той пропусна половината ми детство. Но все пак ми беше баща и го обичам.

-Ставам тате- казах и отвих тялото си от завивките. Взех си душ, облякох се и слязох да закуся.

-Добро утро мило дете- отговори прислужницата ни Г-жа Нейсън, тя е като майка за мен, с нея споделям всичко, познавам я от както се помня и съм наистина благодарна, че я имам.
-Добро утро Грейс, какво има за закуска?- попитах и се усмихнах, тя ме прегърна

-Гофрети.- отговори и се отдели от прегръдката за да ми сложи закуска.

Разказах и как прекарах в Париж, тя не спираше да се усмихва и от време на време да зададе по някой въпрос. Радвам се, че тя е тук до мен когато съм имам нужда.

-Даяна, много ми е приятно, но ще закъснееш за училище, а и двете не искаме това да се случва- каза Грейс и стана да сложи чиниите в миалнята.

-Чао Грейс- целунах я по бузата, взех си чантата и излязох. Шофьорът ми ме чакаше, качих се в колата и тя потегли към училище. Бързо стигнахме нямаше много тряфик. В двора на училището видях Хари и Найл, затичах се към тях, за малко да падна. Стигнах цяла до тях, тя не спираха да се хилят, явно са видяли как за малко щях да си обеля носа.

-Хейй- каза и се усмихнах

-Ххххей - каза смеейки се Найл

-Как си Даяна- попита съркастично Хари,докато се смееше

-Стахотно- отговорих спокойно, но ми стана смешно от физиономийте който правеха и се засмях и аз.