Because of You

*19*

Както винаги всяко хубаво нещо има своя край. Отделихме се, с голямо нежелание. Знаехме, че е грешно, но бе толкова желано и от двамата.
-Ще те закарам до вас- каза момчето което имаше следи от червило по устните си.
-Добре- усмихвайки се отговорих
Качихме се в колата му, сложих предпазния си колан и облегнах глава на стъклото.
-Даяна.- усетих побутване по рамото. След като отворих очи разбрах, че съм още в колата на Хари, даже бях завита с палтото му.
-Стигнахме.
-Благодаря за превоза- поставих лека целувка на бузата му
-Лека нощ Даяна
-Лека Хазз
Излязох от колата, влязох в къщата и събух токовете си. Хванах ги с една ръка и запристъпвах тихо. Стигнах до стаята си, свалих роклята и облякох меката си пижама. Тъкмо, щях да си лягам и всякъш като гръм от ясно небе ми просветна, че след няколко часа ми бе полета за Италия. За неопределени секунди изтрезнях. Подскочих от леглото като попарена и извадих куфара от под леглото. Отворих гардероба и започнах да вадя дрехи и да ги набутвам в куфара. Погледнах куфара и реших, че толкова дрехи ще ми стигнат, влязох в банята и събрах повечето си дамски принадлежности и ги прибрах в куфара. Погледнах часовника който бе закачен на стената срещу мен, показваше точно 3:30. "Просто чудесно" каза подсъзнанието ми. Умората реши да си каже думата. Помислих, че ще е добре да полегна за 10 минути. Настроих си аларма и легнах на пухкавото си легло. Всякъш ме прегърна и ме заведе в някой друг свят.
Чувах тропане около мен, но бях толкова изморена да отворя очи, че реших да ги оставя затворени.
-ДАЯНА СТАВАЙ!!!- добре това вече няма как да го отложиш.
-Да лельо- казах и отворих очи
-Най-сетне Даяна, хайде ставай имаме 30мин.
След като чух това скочих от леглото веднага, щях да се пребия зарада оплетения чаршаф в краката ми, но останах права. Запътих се към банята, още щом се погледнах в огледалото ми причерня. Изглеждах ужасно, бях си легнала с грима ми от снощи. Съблякох пижамата си и влязох под душа. Увих хавлия и влязох в стаята си, взех си бельо, дънки и суитшър. Облякох се, след като изсуших косата си я сплетох на плитка. Слизах по стълбите и за малко не се пребих с голямия куфар който тефлех след мен. Успях да слезна невредима "Браво на теб Даяна, сега медал ли очакваш?" "Някой явно е станал с дупето нагоре"- отвърнах на подсъзнанието си. Качих се в колата и тръгнахме, след 3 пресечки ни спря червената светлина на светофара. Спомних си да пиша на Найл когато тръгвам.

Аз: Хей, Найлър в момента съм 3 пресечки от нас, пътувам към летището.
Аз: Йей, най сетне светна зелено!!! 🚥💚
Аз: Още малко остава, до летището...
Аз: Ще ми липсваш много ейй 😳😩
Аз: Вече паркирахме пред летището.. Италия аз идвам.
Аз: не те ли дразни понякога тази жена"Пътниците за полет номер 357 Англия-Италия да се запътят към портал 8"
Аз: Чао Найл, прасенце сладко, ще ми липсваш 😳😩

-Хайде Даяна, Италия ни зове- каза Йоланда с усмвка колкото 68907 карата.

Качихме се в самолета и заехме местата си. Стюардесата дойде и започна да обяснява как да си сложим колана и други неща. Сложих слушалките си и пуснах музика. Мелодията беше толкова приятна, че се унесох в сладък сън.

Усетих побутване по рамото и отворих очи. Видях леля която сочеше мъжа до нея, той беше заспал доста смешно. Като си помисля, че леля е на 44 а се държи като 15 годишна. Така и не можах да заспя отново, защото леля реши, че ще е забавно да се снимаме с човека докато той спи. Скоро пилота съобщи, че кацаме.

*ГТН*

Събудх се от звука който телефона ми издава когато има ново известие. Кой по дяволите ще ми пише толкова рано. Отидох до банята ми, измих лицето и зъбите си. Облякох се и слязох на долу към кухнята за да си направя закуска. Докато чаках филийките да се препекът в тостера, реших да проверя кой бе този нахалник който ме събуди.
Не прочетено съобщение
Даяна: Хей, Найлър в момента съм 3 пресечки от нас, пътувам към летището.
Не прочетено съобщение
Даяна: Йей, най сетне светна зелено!!! 🚥💚
Не прочетено съобщение
Даяна: Още малко остава, до летището...
Не прочетено съобщение
Даяна: Ще ми липсваш много ейй 😳😩
Не прочетено съобщение
Даяна: Вече паркирахме пред летището.. Италия аз идвам.
Не прочетено съобщение
Даяна: не те ли дразни понякога тази жена"Пътниците за полет номер 357 Англия-Италия да се запътят към портал 8"
Не прочетено съобщение
Даяна: Чао Найл, прасенце сладко, ще ми липсваш 😳😩

Гледах смс-ите и не можех да повярвам. Толкова много исках да я изпратя, а съм забравил. Явно е било писано да се случи. Реших да и пиша да видя какво прави, дали е пристигнала.

Аз: Добро утро! Правя си закуска.. Пристигна ли?? Как беше полета??

Долових миризмата на нещо изгоряло и ми светна 💡 че си забравих филийките в тостера.
Намазах пре-препечиня сандвич с масло и наредих отгоре много неща, все пак закуската е най-важното хранене от деня. Ако не закусиш денят няма да е хубав, затова аз винаги си похапвам по нещичко.
-Добро утро- подскочих леко, защото не очаквах компанията на къдравия ми приятел
-Добро, не мислих, че ще спиш тук
-Да и аз така- каза докато не сваляше усмивката си.
-Какво си направил пак??
-Какво??- ококори очи като жаба и започна да се оглежда
-На теб говоря, не на лампата- засмях се аз
-Ами...а...аз..целунахме се...
-Ти и кой ??
-Д-даяна
-Моля?!?- казах след като изплюх глътката кафе.
-Аз..- изчерви се той, приличаше на малко дете- аз..не исках да спираме..толкова много ми харесаха целувките и..
-Добре каубой!
Той отговори с силен смях, не се сдържах и се засмях с него.
-Днес ще и пиша да се видим
-О тя замина..
-Какво? -почти изкрещя
-Да, преди няколко часа за Италия
-Но..но..
-Знам и на мен ми липсва, но ще се върне
-Кога? - попита с надежда
-След ваканцията- отговорих с усмивка.