Стискам силно лаптопа, докато минавам и чета всички туитове на Даниел Пейзър.
Пейзър, друг път!
Не разбирам защо трябва винаги да пише тези шибани "ххх" в края на всеки шибан туйт!
Не те правят по-симпатична, знаеш, нали?
Да се изясним. Не я мразя. Как може да се мрази един човек? Грешно е, хайде.
Само, че ако я видя по улицата, ще й оскубя всичките къдрици, които има. Все пак, фризьор от време на време? Още по-добре, за рождения й ден ще й подаря преса imetec красива само с едно минаване.
Разбира се, на картичката ще напиша: "честито, кучко ххх"
- Изнервящо, нали? Всички тези "х"? - мърмори баба ми, която се намира точно зад мен.
Пускам един вик и затварям веднага лаптопа.
- Бабо, луда ли си?
- Съкровище. Според мен по-лудо изглежда седемнадесет годишно момиче да стои два часа на профила на туитър на друго момиче.
Туше. Да, хубаво. Завъртам очи.
- Какво искаш, бабо? Заета съм, не виждаш ли?
Тя се смее и кима.
- Искам да ти помогна, дете мое.
Кимам този път аз.
- Добре, бабо. - повтарям сякаш на задавен кадър. - Не трябва да пушиш толкова много трева.
- Мога да те вкарам в тялото на Даниел.
Обръщам се веднага, все едно са ми казали, че Лиам Пейн е гол в леглото ми.
- Моля?
- Чрез спиритически сеанс мога да направя така, че твоите чакри да се срещнат с тези да Даниел, по този начин духа ти ще влезе в тялото на Даниел и нейния дух ще влезе в твоето тяло.
Чакри, духове. Тук имам само един въпрос да задам.
- Бабо, какво, по дяволите, говориш?
Тя хваща ръката ми и ме дърпа в приемната, карайки ме да седна върху една калъфка и запалва три свещи.
- Имаш седем дни да ги разделиш, Съни. - промърморва, затваряйки очи.
Какво прави, спи ли?
За моя голяма уплаха, става на крака, крещейки към тавана.
- Дух на правилния път, ела при мен!
YOU ARE READING
Как да разкараш Даниел Пейзър за 7 дни.
FanfictionИ ако ви кажа, че аз, Съни Стюарт, успях, благодарение на леко лудата ми баба, да вляза в тялото на Даниел Пейзър? Автор: extraordinharry ТОВА Е ПРЕВОД!