Останах впечатлена от пуловерите, които е направила баба ми.
Мисля, че ще ги ползвам тази зима.
Ще бъдат моите must.
Да го духаш, Пейзър ххх.
Още малко ще си направя снимка и ще я кача в туитър.
Веднага след като се върнах вкъщи, скачам в леглото, за да си почина.
Нямам желание да правя нищо.
- Съни, каква си плюнка. Вече отиваш в леглото? - влиза баба ми в стаята, леко раздразнена.
Кимам, прозявайки се.
- Почти два е.
- И какво? Къде, по дяволите, са занимали младите, които стоят будни до седем сутринта и празнуват като разгонени прасета?! - протестира.
Господи, моля те. Сега започва.
- Бабо, отивай да спиш.
Остава с отворена уста, все едно съм й казала, че Даниел е минала Адам Левин.
- Бабо, отивай да спиш как кога къде как какво?
- Ама, бабо, отивай да спиш как кога къде как какво как кога къде как какво как кога къде как какво?! - отговарям.
- Ама как кога къде как какво?
- Ама как кога къде как какво как кога къде как какво как кога къде как какво?
Гледаме се в очите, леко задъхани. Прекалено сме добри. Успяваме да кажем всичко толкова бързо и с класа. Избухваме в смях.
- Мамка му, лека нощ, внучке!
- Колко си мила.
Сега разбирам Лиам.
- Мамка му, лека нощ, внученцето ми. По-добре ли е?
След две седмици.
Лиам не се появи.
Както си мислих, обеща ми нещо, което не можа да изпълни. И аз плаках като в песните на Тейлър Суифт. Реагирах!
Да, защото аз съм Съни Стюарт и съм по-силна от тях!
- Хайде, Съни, от две седмици не излизаш от къщата! - влиза в стаята ми баба ми, отваряйки прозорците и оставайки да влезе малко светлина, която ме ослепява.
- Аа, светлината! - крещя театрално.
Без да казва нищо, баба ми дърпа завивките, хваща ме под ръка и ме води в банята.
KAMU SEDANG MEMBACA
Как да разкараш Даниел Пейзър за 7 дни.
Fiksi PenggemarИ ако ви кажа, че аз, Съни Стюарт, успях, благодарение на леко лудата ми баба, да вляза в тялото на Даниел Пейзър? Автор: extraordinharry ТОВА Е ПРЕВОД!