Как да разкараш Даниел Пейзър за 7 дни.

Бих искала да имам циците на Ники.

Даниел, в тялото на Съни, наблюдаваше разсеяно новите туитове, излязли на профила й. Разбира се, бъдейки в тялото на Съни, не можеше да си спомни паролата си и да влезе преспокойно и да предотврати половин туитър да говори за нея и за това, че е полудяла.

- На тази й хлопа дъската! - извика.

Бабата, която работеше с куките, й хвърли един поглед.

- Какъв му е проблема пък сега на този дразнител? - промърмори между себе си.

- Внучка ти! Пише невъзпитани нещо в туитър!

- Ама кой?

- Внучка ви, казах Ви!

Бабата обърна очи.

- Не, ама кой те пита!

Съни изпусна ядосан вик.

- Искам тялото си! Искам си обратно живота!

- Слушай, нищо не мога да направя. Или чакаш още пет дни, или си наложи този огромен ху... влак.

Даниелъни отвори уста.

- Говорите като каруцар!

- Говоря както си искам, съкровище. - изпрати й една фалшива усмивчица.

- По случайност да нямате италиански корени? - попита къдравата.

- Да.

- А, ето. Италианците са винаги невъзпитани. - каза, обръщайки поглед към монитора на компютъра.

- Какви глупости говориш?

- И са странни!

Бабата повдигна очи към небето, мърморейки "странни". Погледна доволна вълнения пуловер, който правеше.

- Не е ли красив?

Съни се обърна с повдигната вежда, наблюдавайки зеления вълнен пуловер с черен надпис в средата, който гласеше: да го духаш, Пейзър хх.

Господи, колко тъжно!

Не мога да спра да плача. Поне от пет минути продължавам да го карам на хълцания и сълзи. Лиам, притеснен, ми подава салфетка.

- Какво става?

Издухвам си силно носа, карайки го да се отдалечи.

- Али, Ноа, дегенеративна болест.. - мърморя между сълзите.

Лиам ми подава още една кърпичка.