Даниел, в тялото на Съни, наблюдаваше разсеяно новите туитове, излязли на профила й. Разбира се, бъдейки в тялото на Съни, не можеше да си спомни паролата си и да влезе преспокойно и да предотврати половин туитър да говори за нея и за това, че е полудяла.
- На тази й хлопа дъската! - извика.
Бабата, която работеше с куките, й хвърли един поглед.
- Какъв му е проблема пък сега на този дразнител? - промърмори между себе си.
- Внучка ти! Пише невъзпитани нещо в туитър!
- Ама кой?
- Внучка ви, казах Ви!
Бабата обърна очи.
- Не, ама кой те пита!
Съни изпусна ядосан вик.
- Искам тялото си! Искам си обратно живота!
- Слушай, нищо не мога да направя. Или чакаш още пет дни, или си наложи този огромен ху... влак.
Даниелъни отвори уста.
- Говорите като каруцар!
- Говоря както си искам, съкровище. - изпрати й една фалшива усмивчица.
- По случайност да нямате италиански корени? - попита къдравата.
- Да.
- А, ето. Италианците са винаги невъзпитани. - каза, обръщайки поглед към монитора на компютъра.
- Какви глупости говориш?
- И са странни!
Бабата повдигна очи към небето, мърморейки "странни". Погледна доволна вълнения пуловер, който правеше.
- Не е ли красив?
Съни се обърна с повдигната вежда, наблюдавайки зеления вълнен пуловер с черен надпис в средата, който гласеше: да го духаш, Пейзър хх.
Господи, колко тъжно!
Не мога да спра да плача. Поне от пет минути продължавам да го карам на хълцания и сълзи. Лиам, притеснен, ми подава салфетка.
- Какво става?
Издухвам си силно носа, карайки го да се отдалечи.
- Али, Ноа, дегенеративна болест.. - мърморя между сълзите.
Лиам ми подава още една кърпичка.
ESTÁS LEYENDO
Как да разкараш Даниел Пейзър за 7 дни.
FanficИ ако ви кажа, че аз, Съни Стюарт, успях, благодарение на леко лудата ми баба, да вляза в тялото на Даниел Пейзър? Автор: extraordinharry ТОВА Е ПРЕВОД!