Как да разкараш Даниел Пейзър за 7 дни.

Какво разочарование си, внучето ми.

Чувствам се като в серия от „От местопрестъплението: Маями".

Както когато Хорейшио и отбора му откриват виновника и го разпитват, седнал на най-тъмната маса, която може да се намери в едно обществено училище, с лампа, която осветява останалата част от стаята. И Хорейшио знае, че онзи, който разпитва е убиеца, но килъра се опитва по всички възможни начини да опази задника си.

Точно така се чувствам.

Седнала съм на масата в кухнята, с малка лампа на дървената плоскост и One Direction седнали около мен.

- Признавам си. Аз убих Ан с въжето, защото преспа със съседа на приятеля на братовчед ми и исках да си отмъстя, макар че не ми пукаше. - казвам аз.

Хари избухва в смях.

- Невероятно. Това момиче не е наред.

- Мълчи, Хорейшио! Аз знам, че ти знаеш, че не си сам, дори когато си сам. Аз знам, че не си сам и се смееш и плачеш и се заглеждаш в небето и в калта. - Джованоти?* Хмм.

Лиам изсумтява.

- Слушай, Даниел... Дори не си Даниел. Коя, по дяволите, си ти?

Въздишам.

- Окей, окей. Не съм Даниел. Поне на външен вид съм. Но духа не е неин.

- Как се казваш? - пита Найл, ядейки картофки.

- Мария Джирасол Хаста Луего дела Виста дел Папито Мамасита да ла Гарза.

Всички ме наблюдават объркани. Какво искат? Във филмите винаги има испански герой с дълго име.

- Момиче си, нали? Ще ми дадеш ли номера си? - пита Хари, заинтересован.

Поклащам глава, усмихвайки се.

- Очарователен си, Хаза.

- Наистина? И приятелките на майка ми го казва докато ми мачкат бузите.

Лиам удря с ръка по масата.

- Хайде, по дяволите! Има непозната в тялото на момичето ми, а ти мислиш да я сваляш? - крещи.

Лиам се навежда към мен. Огромните му очи ме наблюдават внимателно.

- Съни? Така се казваш, нали?

Кимам.

- Къде е Даниел?

- Това е размяна на тела, която трае седем дни. - казвам му.