Как да разкараш Даниел Пейзър за 7 дни.

Бабо, какво, по дяволите, говориш?

Стискам силно лаптопа, докато минавам и чета всички туитове на Даниел Пейзър.

Пейзър, друг път!

Не разбирам защо трябва винаги да пише тези шибани "ххх" в края на всеки шибан туйт!

Не те правят по-симпатична, знаеш, нали?

Да се изясним. Не я мразя. Как може да се мрази един човек? Грешно е, хайде.

Само, че ако я видя по улицата, ще й оскубя всичките къдрици, които има. Все пак, фризьор от време на време? Още по-добре, за рождения й ден ще й подаря преса imetec красива само с едно минаване.

Разбира се, на картичката ще напиша: "честито, кучко ххх"

- Изнервящо, нали? Всички тези "х"? - мърмори баба ми, която се намира точно зад мен.

Пускам един вик и затварям веднага лаптопа.

- Бабо, луда ли си?

- Съкровище. Според мен по-лудо изглежда седемнадесет годишно момиче да стои два часа на профила на туитър на друго момиче.

Туше. Да, хубаво. Завъртам очи.

- Какво искаш, бабо? Заета съм, не виждаш ли?

Тя се смее и кима.

- Искам да ти помогна, дете мое.

Кимам този път аз.

- Добре, бабо. - повтарям сякаш на задавен кадър. - Не трябва да пушиш толкова много трева.

- Мога да те вкарам в тялото на Даниел.

Обръщам се веднага, все едно са ми казали, че Лиам Пейн е гол в леглото ми.

- Моля?

- Чрез спиритически сеанс мога да направя така, че твоите чакри да се срещнат с тези да Даниел, по този начин духа ти ще влезе в тялото на Даниел и нейния дух ще влезе в твоето тяло.

Чакри, духове. Тук имам само един въпрос да задам.

- Бабо, какво, по дяволите, говориш?

Тя хваща ръката ми и ме дърпа в приемната, карайки ме да седна върху една калъфка и запалва три свещи.

- Имаш седем дни да ги разделиш, Съни. - промърморва, затваряйки очи.

Какво прави, спи ли?

За моя голяма уплаха, става на крака, крещейки към тавана.

- Дух на правилния път, ела при мен!