Как да разкараш Даниел Пейзър за 7 дни.

Чао, Съни.

Мили Боже, нервите ми са разбити.

Прекарах най-лошата нощ в живота си. Дори този път не видях снимка на Мадона без грим. И беше наистина грозна.

Наистина, имала съм и по-добри нощи.

- Хей, Съни! - възкликва Зейн, влизайки в кухнята. - Имаш физиономия на човек, който е видял Мадона без грим. Всичко наред ли е?

Какво ви казах? Поклащам глава.

- Спах много зле. - изсумтявам.

Найл запазва мълчание и повдига глава.

- Защото след няколко часа ще се върнеш в тялото ти и няма да видиш повече Лиам?

Да не се забавлява да наранява толкова много?

- Не. Истината е, че е заради филма, който ми показа Лиам.

Момчетата се гледат учудени. Лиам се подсмива.

- Значи.. - започва Хари.

Спирам го.

- Разбира се, че ме интересува. И съжалявам, че ще се разделя и с вас. Все пак съм дайрекшънка, спомняте ли си? Нищо не мога да направя. Трансформацията траеше седем дни. Седем дни минаха.

Зейн кима разочарован.

- Ами, имайки предвид, че искаше да знаеш.. Мога да ти кажа тайната за задника ми. - казва Луи.

Избухвам в смях.

- Каква е?

- Не ми го е направил Джото, а хирурга.

Втренчвам се изумена.

- Наистина?

Този път той се смее.

- Разбира се, че не! Задника ми е роден перфектен, приеми го.

- А.. - въздъхвам сънена.

Ставам и слагам чашата си в мивката.

- Отивам да се облека. - оповестявам отегчена и изкачвам стълбите с тежка стъпка и желанието за живот колкото на муха.

- Съни? - вика ме Лиам когато съм в средата на стълбите.

- Да?

Чувствам го да се приближава и да изчаква. Ръката му гали гърба ми.

- За тази вечер... Мислех си за разходка в парка, съгласна ли си?

Кимам, усмихвайки се леко.

- Разбира се!