Remember me...

Девета Глава

       Събудих се, защото ми бе твърде топло и ми се пишкаше. И едва не получих сърдечна атака. Всичко си беше нормално. Лежах в собственото си легло в моята стая. Но..не сама. Не някой друг, а именно Слави лежеше върху мен и то гол до кръста. Ръцете му бяха обгърнали кръста ми, краката ни бяха преплетени, а главата му си почиваше върху корема ми. Не бях усетила, че пръстите на едната ми ръка са в косата му. Той имаше най-меката мъжка коса, която някога съм докосвала. Опитах се да си спомня защо се намираме в тази поза. И честно казано се зарадвах да разбера, че нито един от двама ни не е бил под влиянието на алкохол.
       Наблюдавах го как спи. Той бе най-очарователното нещо в целия ми живот. Сега забелязах колко дълги и гъсти мигли има, как ноздрите на носа му бавно и съвсем леко се разширяват и свиват от дишането му, колко плътни в бледорозово бяха устните му. Продължих надолу с врата и раменете му. Последваха перфектните му ръце. Те бяха мечта за всяко едно момиче. Силни, здрави, с дълги пръсти и..О, боже, тези вени. Бих ги целуна. Продължих да го зяпам и да го изучавам. Гърбът му, стегнатия му задник, краката му. Сега виждах колко перфектен е всъщност той.
      Наслаждавах се да го гледам като пълно перко, докато си играех с косата му когато някой връхлетя в стаята ми. Хейл стоеше на прага само по къси шорти и ни гледаше така сякаш са го ударили с мокър парцал.

              -Какво..по дяволите..се е случило? - прошепна.
              -Дай ми само минута и ме изчакай отвън.

      Той кимна и излезе, затваряйки внимателно вратата. Погалих Слав и му прошепнах да ме пусне. Той само издаде някакъв нечленоразделен звук. Опитах да се измъкна изпод тежкото му тяло, но това бе най-голямата ми грешка. Той затегна хватката си около мен и вече дори не можех да помръдна.

               -Слави, ако не ме пуснеш ще се опишкам и това няма да се хареса и на двама ни. - казах с развеселен тон в гласа.

      Той промърмори нещо от сорта на "добре" и ме освободи. Обърна се на другата страна и прегърна възглавницата ми. Толкова е сладък. Станах от леглото и отидох до тоалетната. Знам, ча Хейл ме чакаше, но наистина имах нужда малко да се освежа.

     Когато излязох от стаята си Хейл крачеше нервно бос из коридора. Като ме видя веднага ме задърпа в стаята му, за да не вдигаме много шум.