Remember me...

Първа Глава

    И ето ме тук и сега,3 години по-късно. В нов град,ново семейство и нов живот. Ако трябва да бъда честна през тези 3 години се опитах да забравя Истислав,но откривах във всеки малка част от него,а това ме побъркваше.
     След като майка ми и баща ми се разделиха с мама решихме да се преместим в Калифорния при новия й приятел.
     Хенри не беше лош човек. Всъщност беше много мил и грижовен и се радвах,че мама е щастлива.Той има син на 22 години, който се казва Хейл. Хейл е с обратна сексуална ориентация, което го прави още по-сладък.
      Стоях сама в стаята си, гледайки към ръката ми или по-скоро към гривничката, която Исти ми подари точно на 14-тия ми рожден ден преди да замине. Спомням си този ден така сякаш беше вчера. Едната част от сърцето беше в мен,а другата в него.
Дали той я пазаше? Това бе единственото нещо,което ми остана от него. Не е истина как всяка вечер всички спомени с него ме настигаха, докато през деня ги избягвах. Не е за вярване колко много се бях привързала към него. Не е за вярване, че бях готова на всичко за него.
      Когато разбрах, че съм влюбена в него бях на почти 14 години и нямаше да разбера ако не беше моята баба. Много добре си спомням думите ѝ: "Ако усещаш топлина,когато той е около теб,то знай,че си влюбена".
      Все още не мога да повярвам,че се минаха 3 години, откакто не се бяхме виждали, нито чували, а аз все още продължавах да го обичам, да го търся и чакам. Да, знам, че точно тогава той сложи краят на всичко, но въпреки това за него аз останах и сама на прага застанах, превръщайки се в тиха сянка в нощта.
      Постоянно се питах дали той мислеше за мен? Дали още е заедно с проклетата Тилиа? Дали са се оженили? Всички тези въпроси ме съсипваха психически, но въпреки това се радвах, че е щастлив. А дали наистина е щастлив? Дали не е с нея за нейна изгода? Започвах да си мисля какво ли не, докато някой не връхлетя в стаята ми.

-Америкаа - провикна се Хейл,тръгвайки към мен,за да ме прегърне.
-Какво има? - попитах го леко притеснена.
-Искам да те запозная с едни много готини хора. - ухили се до уши.

     Изведе ме на сила от стаята ми и къщата. Навън чакаха едно момиче и едно момче. Момичето беше ниско със руса коса и очила, а момчето стройно, русо, високо и ако не се лъжа това на носа му беше обеца.
Докато ги оглеждах момичето се спусна към мен и ме прегърна силно.

-Марли- каза тя, подавайки ми ръка,за да се здрависаме.
-Америка.. Но и на Мер съм доволна.- отвърнах аз, смеейки се.

     В нея намирах нещо много необичайно. Изглеждаше ведро и симпатично момиче. Имах чувството, че ще се сближим много. Не след дълго се запознах и с момчето, чието име бе Крисчън. Изглеждаше печен и това, което ми направи впечатление бе, че е пристрастен към високите скорости, което ми напомни на Истислав.

-Ее, разгледа ли вече?- попита любопитно Марли.
-Хейл ми показа университета и кафенето на ъгъла, но ми се искаше да обиколя някой мол.
-Ами какво чакаме? Хайде да тръгваме. -каза нетърпеливо Крисчън.

     Всички се засмяха на ентусиазма му. Крис бе на 23 години, а Марли на 17 и имах чувството, че са създадени един за друг, въпреки че през цялото време се дразниха един с друг, но нали хората, които се карат се обичат най-много?
     Усмихнах се сама на себе си, припомняйки си един от многото спомени с Истислав. Времето бе приятно за това си бях облякла черен клин, бял потник и дънково елече. С Хейл, Марли и Крисчън решихме да отидем до някой мол. Преди да тръгнем си взех портмонето и целунах мама по бузата.
     Когато пристигнахме пообиколихме няколко магазина, докато Крисчън само мрънкаше колко мрази да ходи на шопинг. Марли пък не му оставаше длъжна и постоянно му отвръщаше.         Най-накрая всички се съгласихме да отидем на кино. Крисчън и Хейл тръгнаха към втория етаж, за да изберат филм, който да гледаме, а аз и Марли отидохме за пуканки.
Докато избирахме сладки или солени Марли реши да наруши тишината настанала помежду ни.

-Мислиш ли,че имам шанс с Крисчън? - каза с нотка тъга и надежда в гласа си.

     Погледнах към нея, оглеждайки я от глава и пети, възхищавайки ѝ се на това как не може да крие чувствата си и на това как едва се познавахме, а тя ми се доверяваше.

-Разбира се. Забелязах как се гледате, а просто приятелите не се гледат по този начин. - след като казах това и й намигнах, а тя мигновенно ми скочи, прегръщайки ме.

    Започвах да обичам това момиче със всяка изминала минута.

     Филмът, който момчетата бяха избрали не беше кой знае какво, но въпреки това с Марли ѝм казахме, че бил много страшен и интересен.
С Хейл се прибрахме към 22.00 часа, тъй като бях много изморена. Качих се в стаята ми, взех си дълъг душ, след което нахлузих панталонките, с които спя и тениската и се шмугнах под завивките.
     И ето, че отново мислите за Истислав ме обвзеха. Ще спра ли да мисля за него някога изобщо?
     Дори не бяхме заедно, а го гледах с повече любов, отколкото с всяка, с която е бил, а бе възможно ли това?