Remember me...

Пета Глава

     Събудих се в 5:00ч по не знайна за мен причина. Може би,защото нямах търпение за предстоящия ден. Лежах си в леглото до 6:00, когато изведнъж ми хрумна да звънна на Крис, Марли и Слав да си спретнем закуска, тъй като мама и приятелят й бяха заминали по някакъв проект.
     Първо звъннах на Марли, която вдигна след няколко сигнала.

          -Мммм... - чу се от другата страна на слушалката.
          -Да не получи оргазъм като чу гласа ми, скъпа? - попитах я, опитвайки се да си поема въздух от смях.
         -Хаха, много забавно - отвърна саркастично - Какво има?
        -До 30 минути с Крис ви искам в нас, задължително! - казах с най-строгият тон някога.
       -Добре, добре, но без оргазми - отговори, смейки се след което затвори.

   След това звъннах на Слав, който не ми вдигна за това реших да отида до тях. Живееше на 3 пресечки от нас, което си беше точно до супермаркета. Ако не се лъжа той живееше сам от 1 година, въпреки че родителите му го поддържаха.
     След около 5 минути вече бях стигнала. Странно беше как по пътя една бабка ме гледаше право в кучешките ми пантофки. Мързеше ме да се преобличам за това излязох с  късите панталонки и тениската, с които спях. По странно беше какво правеше тази жена в 6:08 сутринта навън?
     Звъннах на звънеца, но никой не благоволи да ми отвори, а вратата..е беше заключена. Преминах към план Б. Минах през задния двор и за мой огромен късмет прозореца беше отворен, но за целта трябваше да се покатеря на дървото. Точно когато стъпих на перваза се подхлъзнах на нещо и се струполих от вътрешната страна върху кухненската маса, избутвайки няколко чаши, които се счупиха и точно за части от секундата на вратата се появи не кой да е, а Слав, държейки една метла,  сочейки я към мен. Не се сдържах и избухнах в смях, свита на кълбо, а докато се усетя, ревях от смях, а той милия сънен стоеше на вратата и се чудеше какво става.

         -Мер,какво правиш? - каза оглеждайки ме.
         -Амии, тъй като не си вдигаше телефона и не ми отвори вратата реших просто да вляза взлом - отговорих му докато се изправях - Сега върви да се облечеш, защото си по боксерки на Спондж Боб и си гол до кръста. Превъзбуждаш ме - казах му като отново се хилех като истерична.
        -Аз те превъзбуждам или ти мен - отвърна ми просто той, скъсявайки дистанцията помежду ни.
        -Може ли да ти избера дрехи? - попитах с умолителен поглед.
        -Хайде - каза като ме вдигна на рамото си надолу с главата и ме понесе към стаята му, докато аз се кисках.